9.01.2009 г., 0:25

За теб

1.5K 0 1
За теб

Това е едно писмо, което няма да ти изпратя. Има няколко въпроса, които искам да те питам, но все не успявам да ги изрека...
Докога ще ме губиш и измъчваш? Коклко мостове изгори със съмненията си? Колко сълзи предизвика и ще предизвикваш? Докога ще се заблуждаваш,  че плача, защото ми е тъжно, само защото аз ти казвам така!?! Колко още ще продължиш да ме объркваш? Колко още празни надежди ще ми дадеш и после ще си вземеш? Колко още!?! Докога!?!

Знаеш ли, че понякога думите ти стигат със закъснение до мен? Знаеш ли, че понякога дори  нямам смелост да ги осмисля? Знаеш ли, че понякога ти си причината да плача? Знаеш ли изобщо колко ме нараняваш в някои моменти? Естествено, че не знаеш. И никога няма да разбереш, защото никога няма да ти го кажа... Най-странното е, че се радвам, че те има до мен...

                                                                                                С любов,
                                                                                                            Еми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако мълча кой ще разбере? Ако бездействам какво ще постигна?
    ------------------------------------------------------------

    От чакане и примирение полза няма. Събери смелост и му кажи всичко.
    Прегръдки...

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...