9.01.2009 г., 0:25

За теб

1.5K 0 1
За теб

Това е едно писмо, което няма да ти изпратя. Има няколко въпроса, които искам да те питам, но все не успявам да ги изрека...
Докога ще ме губиш и измъчваш? Коклко мостове изгори със съмненията си? Колко сълзи предизвика и ще предизвикваш? Докога ще се заблуждаваш,  че плача, защото ми е тъжно, само защото аз ти казвам така!?! Колко още ще продължиш да ме объркваш? Колко още празни надежди ще ми дадеш и после ще си вземеш? Колко още!?! Докога!?!

Знаеш ли, че понякога думите ти стигат със закъснение до мен? Знаеш ли, че понякога дори  нямам смелост да ги осмисля? Знаеш ли, че понякога ти си причината да плача? Знаеш ли изобщо колко ме нараняваш в някои моменти? Естествено, че не знаеш. И никога няма да разбереш, защото никога няма да ти го кажа... Най-странното е, че се радвам, че те има до мен...

                                                                                                С любов,
                                                                                                            Еми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако мълча кой ще разбере? Ако бездействам какво ще постигна?
    ------------------------------------------------------------

    От чакане и примирение полза няма. Събери смелост и му кажи всичко.
    Прегръдки...

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...