Забравената приказка
Напълниха се кръчмите, омекотено наричани заведения. Юрнаха се проверяващи – най-после сляха забава и работа в едно. Замърмориха хората от увеличаващите се притеснения – от маските до паспортите.
А в това време цените зарипаха – като бълхи по куче без зъби…
Обаче – никой не се сеща за историята. Която учи, че никой не се учи от историята. Дори от тази, художествено обработена в народната мисъл…
Имало едно време един султан. Който скучаел и решил да си направи експеримент. Обикновено или се женел, или почвал война – което му хрумвало, все тая е. Но този път рекъл друго – вдигнал данъците и цените, забранил веселията и публичните изяви.
Докладвали му дансаджиите /така наричали слухтящите заптиета, защото танцували по острието на ятагана на палача/ - народът е недоволен. Мърмори, псува, заканва се…
Султанът затегнал още живота с примката на заповедите си. И дансаджиите – сами разтревожени – докладвали: ропот, бунтовни приказки, заплахи…
Султанът дръпнал примката още по-яко – цените хвъркнали като волни лешояди, правилата на оцеляването се свили до едно /устискай някак си/, бъдещето отлетяло като дъждовен облак над пустинята…
А дансаджиите смутено рапортували: народът се весели! Събира се по кръчмите, яде, пие, не му пука за глоби – явно усеща, че няма на тоя султан да ги плаща, места край масите вече няма, та хората седят по тротоарите, вземат актовете за глоба, че и в съда при кадията ги носят, а оня ги отменя…
И – веселба! Вицове, пародии, подигравки. Плюс рязко покачване и недостиг на пиячката. Щото – кога после?
Стреснал се султанът. И почнал полекичка да отхвърля новите закони.
Е, цените не пипнал. Може да е уплашен, ама не бил все още преял…
Стара, забравена приказка…
Осъдена да я преживяват хората отново. При друг султан. Или султани. Или султанчета…
Важното е да се съчетаят глупост управленска, алчност лапаческа, народно безгрижие…
П.П. Отделно.
Пуснах една история за амбалажа и изкуството. Освен едно мнение - тишина...
Разбирам - авторовата некадърност е отговорна, ама дали има и друго? Което сдържа читателските мнения?
Странно ми е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
