Забравено момиче
В късната зимна нощ едно момиче сковано е от вечен лед. Стои само в гроба пуст и леден. Забравено от всички. Забравено от "своите приятели". Забравено дори от "своята любов". Плаче в своя вечен сън, че никой, никога за нея не се е интересувал, плаче, че имаше приятели, които нож в гърба и забиха. Плаче, че голямата любов в лъжа се превърна. Плаче, че вярваше на всички, а те нехаеха дори. Плаче, че помагаше на всички, а те не се интересуваха дори. Плаче, че животът в кошмар се превърна. Кошмар, за който още си спомня и плаче дори. Дори в гроба студен и мрачен,"приятелите" й против нея говорят. Говорят и не спират да казват лъжи. Дори "нейната любов" против нея говори. Говори и не спира да се смее - колко лесно в капана съм паднала, че живота ми разбил, че ме вкарал в гроба... Но вие, "приятели добри", дори и ти, "моя любов", ще страдате много, след като разберете, че не вие живота сте ми разбили, а аз сам в капана паднах. Паднах и сама живота си разбих. Но вие спокойни бъдете, защото някога и вие ще страдате, но много повече от мен. Ще роните горчиви сълзи и ще страдате много. Ще горите в Ада за всичко лошо направено и ще съжалявате, че живота сте ми разбили и в гроба сте ме вкарали...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДяВоЛчЕ Всички права запазени
Все едно моя живот разказвам 
