26.05.2016 г., 16:31

Забързана във времето

980 1 0

Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръгнала? Дали пък не бързах да взема всичко с пълни шепи, наведнъж?  Уморена от правила и норми имах нужда да пробудя онази част от мен, в която се криеше страстта ми. Объркана от времето, мислите и съдбата ми реших, че ще променя всичко! Имах нужда да усетя страстта за , която бях мечтала цял живот. А тя отдавна бе потънала дълбоко в мен. Бях готова да бръкна дълбоко в сърцето си и с последни сили  да успея да уловя и последната капка останала ми страст. Да усетя как тази капка изпълва гърдите и душата ми. Щях да поглеждам повече  в очите на хората, да усещам болката и тревогата им и да споделя с тях моята намерена страст. Страст за живот, страст за любов и страст да бъдеш жив в тази необятна частица, наречена време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иза Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...