/камерна комедия/

 

 

   Действащи лица:

 

   А-ЛЕКО – с къса кестенява коса и оплешивяващо чело, козя брадичка, тъмносин панталон, тъмносиньо яке.

  МАЙ ГАНЬО – със засукани нагоре мустаци, в тъмнозелен неопренов костюм за гмуркане и плавници, с водонепроницаем патрондаш около кръста, гологлав, с черна къдрава перука и изкуствена китка зад ухото – огромна червена роза. На врата – широка бяла вратовръзка на розички. Периодически си разхлабва вратовръзката, защото му е непривична и му стиска.

  КРЕСЛИВЕЦА – с ретро авиаторски очила и каска, в екип на рали състезател в крещящи цветове, със светлокестенява къса коса.

  ЗРИТЕЛ-АКТЬОР – в тъмнокафяв гащеризон с презрамки, с миньорски фенер на главата, дълга до раменете черна коса.

  ЖЕНА /КОНФЕТКА КОЖОДЕРСКА/ – с дълга руса коса, в яркочервена рокля с широки къси ръкави, с яка и ревери, с три разкопчани копчета, прилича на риза в горната част, препасана с колан от същия плат, разкроена надолу, дълга до глезените и с две цепки, започващи малко под коленете.

 

  Място на действие: Някъде по пътя за град Ново Вавилоново.

  Време на действие: Някога през 21-ви век.

 

  Път, дърво, кола. Табела с надпис: Ново Вавилоново, 5 километра. До нея – рекламно табло с репродукция на картината на Илия Бешков „Бай Ганьо убива автора си“. Най-отгоре – надпис, с едри букви КОНКУРС ЗА… Нататък с дребен шрифт, който  не се чете: НЕ Е ТОВА, КОЕТО ИЗГЛЕЖДА. Бай Ганьо на картината държи в едната си, вдигната високо ръка, чаша с вино. Отдолу има надпис: „Простотията из низините е ниска топка, простотията по върховете е върховна простотия. Експроприация на вината пред историята.“ Край пътя растат тръстики, чува се крякане на жаби и патици. Колата е плосък картонен макет, тип състезателна. Държи я човек с ретро авиаторски очила и каска, главата му се подава от прозореца. На пътя лежи А-леко, прострелян. Май Ганьо стои над него, подпрян на ловната си пушка, която още дими, и сякаш дреме. Притъмнява. Звучи песента „Синя зона“.

 

Текст:

 

Тъмният плащ на нощта

тихо се спусна над хълма

и над гори и блата

легна умора безмълвна.

 

Само в единия край

още небето светлее –

облак завихрен комай,

блед, над антените зрее.

 

Синьото свършва се там,

дето, след полъх вечерен,

в златния залезен храм

„днес“ се превръща във „вчера“.

 

 Музиката затихва, крякането на жабите се усилва, сцената се осветява. Май Ганьо се стряска, сваля си буйната черна коса с розата и продължително я изстисква. Отдолу има къса, редичка, посивяваща коса. Издърпва от перуката един заплетен папур и една гумена жаба-играчка и ги хвърля настрани. Сваля си плавниците и ги скрива зад дървото. Накланя си главата, бърка си в едното ухо и с подскоци изтръсква водата от него. Повтаря същата процедура и с другото. Слага си перуката, връща се при трупа и се опира на пушката. Тъкмо да задреме пак, трупът се размърдва и се чува стон. Май Ганьо се вглежда в лицето на убития и подскача от удивление.

 

  МАЙ ГАНЬО. Въх! Май не убих, когото трябваше. Тоя има козя брада, а оня гаче беше голобрад. Ами сега? За какво висях цял час в жабуняка с пушка в ръка над водата? Патрондашът е водонепроницаем, ама пушката не е. Направо се изкилих! Се едно бях кацнал на постамент. На паметник се превърнах, ей! Добре, че е май месец /сочи с пръст няколко пъти розата, сякаш опира дуло в главата си/ и блатото не беше замръзнало, ама пак бая студенко си беше под водата. 

 

  Шумно изсеква едната си ноздра, запушвайки другата, а сред това сменя ноздрите.

 

   МАЙ ГАНЬО. Ей на, хремясал съм!

 

  Приближава се до колата и надниква вътре.

 

  МАЙ ГАНЬО. Господине, как сте? Аз май се обърках нещо. Може ли да застанете малко по-удобно, че ми трепери ръката… И най-добре си свалете каската. За сефте ми е днеска, пък премръзнах в блатото!

 

  В отговор човекът хуква и отнася колата.

 

  МАЙ ГАНЬО. Избяга мискининът му с мискинин! И колата отнесе. Как сега ще спечеля конкурса?

 

  Отива до трупа, вглежда се в него и се почесва по тила. Мисли. Неочаквано трупът надига глава и сяда.

 

  А-ЛЕКО. Не е за сефте. Аз ти бях сефтето. Оня щеше да е втори. Обаче той взе, че духна.

  МАЙ ГАНЬО. Кой беше всъщност тоя? Все си извърташе главата в каската. Аз му викам – обърни се като мъж, че да те думна отпред, а не като страхливец, а той търти да бяга!

  А-ЛЕКО. Не е страхливец той, ами хитрец! Името му не знам. Викат му Кресливеца. Защото все крещи, когато говори. Ще спечели конкурса при всички положения. Явно е подушил нещо и много настояваше да пътувам с него. После, по средата на пътя, ме накара да си разменим местата. Изморен бил! И виж какво се получи! Всеки напира, напира… И все гледа да заеме чуждо място!

  МАЙ ГАНЬО. Може да е искал да го чуят, та затуй е крещял. Обаче преди малко хич не крещеше. Дума не обели. Мълча като риба. Казаха ми – оня отляво е сигурен победител. Гръмнеш ли го, няма друга конкуренция. А аз съм свикнал да гърмя – това ми е работата. Викам си, що да не го гръмна? Все на други услужвам, а за себе си не мисля. Пък той, шушумига с шушумига, тебе те нахендрил… А аз изхабих цял патрон. И си приказвам като гламав с един труп. Чак ми са подигнаха космите на главата. Ей на!

 

  Дърпа си перуката нагоре, тя се отделя от главата му, той я размахва известно време като знаме, а после си я слага обратно. продължавайки да я дърпа, само че сега надолу, за да я нагласи по-добре.

 

  А-ЛЕКО. По-леко, не съм труп! Не обиждай, Мюнхаузен такъв!

  МАЙ ГАНЬО. Ама аз та убих! А ти глей колко спокойно го приемаш. Ашколсун!

  А-ЛЕКО. Уби ма ти, ама аз оживях /смее се сардонически/.  Не е толкова лесно да бъда убит. Имам талисман.

 

  Бърка в левия горен джоб на якето си и вади оттам една костилка от маслина. Показва я на Май Ганьо.

 

  МАЙ ГАНЬО. Я, костилчица! От маслина ли е? Я дай да видя!

 

  Взема костилката, доста по-голяма от тези на обикновените маслини, почти колкото костилка от праскова.

 

  МАЙ ГАНЬО. Бая големичка е. Сигурно маслината е като малка любеница. Откъде е? Нещо позната ми се вижда. Я да я чекирам аз…

 

  Пробва костилката със зъби. Плюе.

 

  МАЙ ГАНЬО. Бая отдавна ще да е в джоба ти. Фосилизирала се е. Ни ма глей тъй, че изглеждам прост, и аз знам някоя и друга купешка дума. О кей, ол райт, Олбрайт, ол инклузив, туй-онуй…

  А-ЛЕКО. Объркваш ме ти. Ту говориш като зарзаватчия, ту като някой възпитаник на Харвард или Кеймбридж.

  МАЙ ГАНЬО. А, знаем ги ний и бриджовете, и белотите, и магаретата. И какви маслини сме яли, много по-големи от тая! Не сме от вчера. Обаче туй нещо не е от вчера, ами направо от лани! И за ланч не става, ако ма разбираш.

  А-ЛЕКО. Точно от лани е. Познавам те аз – ти си оня, Май Ганьо алъш-вериша! Ами тая костилка не ти ли говори нещо? От маслината е, дето я изкрънка от оня сицилианец с черните очила в самолета, когато летеше от Лондон за Истанбул. Аз бях на седалката отзад и чух всичко. Ти му изяде маслината, а костилката хвърли небрежно през рамо. Тя ме удари по челото и падна в шепата ми. Прибрах си я като сувенир. Експериментален генномодифициран продукт била. Тъй каза оня човечец. Оттогава насам все стои в джоба ми. Носи ми късмет. И сега ме спаси.

 

  Май Ганьо неочаквано се хвърля към А-леко и започва неистово да го прегръща. Опитва се да го целуне по устата, но оня се отклонява деликатно.

 

  МАЙ ГАНЬО. Уф, жив да си, господине, голям товар ми смъкна от гърба! Значи аз съм те спасил сега!

  А-ЛЕКО /мрачно/. Да, след като преди това ме застреля.

  МАЙ ГАНЬО /безгрижно/. Няма значение какво е било преди, резултатът е важен. Краят е преди всичко, ако ми бъде позволен този каламбур. Упс, пак купешка думичка. Не се сдържах, ще извиняваш!

 

  Оригва се непроизволно и започва да си подсвирква.

 

МАЙ ГАНЬО. А оная маслинка беше супер, ша знайш. По-вкусно нещо не съм ял през живота си. И засища! Обаче ти ма пълниш със смесени чувства, затуй и приказките ми са таквизи – смесени. Хубаво, че съм та спасил, ама не е хубаво, че не съм та убил, защото това ми е работата. Противоречие има тук и аз изпадам в недоумение.

 

  Подпира се на пушката и се замисля дълбоко една-две минути. А-леко уважително мълчи. Накрая, приключил с мисленето, Май Ганьо тропва с приклада по асфалта.

 

  МАЙ ГАНЬО. Тю да му се не види! Знаех си, че трябваше да се целя в главата. Ама щото в сърцето е по-романтично… Все едно, тоя, дето трябваше да бъде прострелян, изчезна яко дим. С теб нямам да деля нищо. Добре че улучих костилката! Не е много лесно костилка да се улучи, че и в джобче, а? Бива си ме! 

 

  Докато говори, насочва пушката към главата на А-леко. Той деликатно я отклонява, Май Ганьо сякаш не забелязва и пак насочва пушката. И така няколко пъти. Накрая А-леко не издържа, взема му пушката и я подпира на дървото.

 

  А-ЛЕКО. За по-сигурно! Знам, че не искаш да ме убиваш, ама може случайно, както си тъй екзалтиран, да произведеш спонтанен изстрел.

  МАЙ ГАНЬО /смее се добродушно/. Няма бе, мой чиляк! Недей да се плашиш. Ако те убия, нямам келепир. Защо да си правя труда? Я ние с тебе да се запознаем, че да кротнеш най-сетне. Аз само непознати убивам.

 

  Протяга дружелюбно  ръка към А-леко.

 

  А-ЛЕКО. Бих искал да кажа, че ми е приятно, но не мога – À-леко!

  МАЙ ГАНЬО /на път да се обиди/. Леко какво? А, името ти! Мен вече ма знайш, аз съм известен – Вай Ганьо, пърдон – Май Ганьо. Вай е братът ми близнак. Ние сме от различни майки. Той е мериндже… как беше – мениджър на Градски гробищен парк в Ново Вавилоново, а аз съм търгуващ пътуващ наемен убиец – все се пазаря и никога не убивам безплатно. Оня с колата обаче го гръмнах по собствена инициатива. И сега се чудя – на себе си ли трябва да платя за поръчката, а после да си взема парите – пак от себе си, щото в тоя случай аз съм си и поръчител, и изпълнител. Обаче не съм злодей! Само съм беден сирак и много искам да спечеля конкурса. От немотия виж докъде съм я докарал /изтрива една сълза от окото си/. А близнакът ми е богаташ. Много клиенти му докарах, ша знайш. Обаче и той е сирак.

  А-ЛЕКО. Щом сте от различни майки, не може да сте близнаци.

  МАЙ ГАНЬО. Ти ще кажеш – родени сме на една и съща дата, в една и съща година. И в една и съща болница, само че в различни стаи. Баща ни станал разноглед – ту при едната, ту при другата родилка! И съвсем напразно – и двете родилки умрели – едновременно. После тичал от едното погребение на другото. Хич не му е било лесно. И той се поминал скоро след това. Отелил му се волът от напрежение – да тича между два запъртъка новородени. 

  А-ЛЕКО. Искаш да кажеш – двете крави му се отелили. Щото волът не се тели. И ти все се маеш, пък той се вайка на майка /пак се смее сардонически/.

  МАЙ ГАНЬО /разярено/. Сус бе, серсем! На покойни майки ли ще обиждаш сега?

 

  А-леко се олюлява, пооправя си измачканите дрехи. Май Ганьо, успокоен от безпомощното състояние на опонента си, вдига цилиндъра му, поотупва го от прахта и му го подава.

 

  МАЙ ГАНЬО /престорено любезно, а всъщност злорадо/. Господине, шапката!

  А-ЛЕКО. Ах, да. Мерси!

 

  Опитва се да сложи цилиндъра на главата си, но не успява.

 

  А-ЛЕКО. Нещо не се получава. Главата ли ми е пораснала, откак умрях?

  МАЙ ГАНЬО. Това не е възможно. Само живите неща растат. Я дай да видя! На мен може да ми стане.

 

  Пробва цилиндъра, но и на неговата глава не пасва. Перуката му пак се размества. Той я наглася и започва да разглежда цилиндъра.

 

  МАЙ ГАНЬО. Тежичък е за цилиндър. Двутактов ли е?

  А-ЛЕКО. Четиритактов. Но колата я няма. Оня хаймана я отнесе.

  МАЙ ГАНЬО. Ти се радвай, че аз не ти отнесох главата с пищака.

  А-ЛЕКО. С пушката.

  МАЙ ГАНЬО. Все тая. Лично аз, ако бях умрял, не бих придирял с пистолет ли съм застрелян или с пушка.

  А-ЛЕКО. И аз. Той и Чехов е казал, че ако в първо действие се появи пушка, в четвърто  вече трябва да е гръмнала. А при нас гръмна, още преди да започне представлението. И сега какво? Действието обратно ли ще тече? И в последното ще има само пушка, която няма да гърми? Ще ни дойде времето, ама наопаки, а?

  МАЙ ГАНЬО. Няма да има пушка, защото няма да има последно действие. Действието си е само едно – първото е последно и последното е първо.

  А-ЛЕКО. Съвсем по християнски – последните ще бъдат първи. За конкурс си плаче!

  МАЙ ГАНЬО. Плаче, ама няма. Тя и шапката изчезна. Остана само цилиндърът.

 

  Хвърля настрани цилиндъра шапка, отива до дървото и вади иззад него един метален цилиндър.

 

  МАЙ ГАНЬО. Ей го на!

  А-ЛЕКО. Тоя цилиндър, значи. Който е четиритактов, с бутала, а спектакълът е едноактов.

  МАЙ ГАНЬО. Едноактен. Така се казва. Актова зала, но едноактна пиеса.

  А-ЛЕКО. Такт, акт, бутала, будала – все тая. Чакай, чакай – откога ти стана по-умният и взе да обясняваш? Допреди малко бяхме на „господине“ и „ей, ти“. Такт ти липсва, аз да ти кажа!

  МАЙ ГАНЬО. Разменихме си местата. Както вие с Кресливеца. Менкаме си се като за световно. Омръзна ми все аз да съм прост! Искам малко да се очовеча. Обаче засега успявам само да миксирам, ако ма разбираш.

  А-ЛЕКО. То като се очовечиш, не е задължително да станеш по-умен. Виж маймуните! Още си стоят по клоните, нищо, че са се очовечили.

  МАЙ ГАНЬО. Тия, дето са се очовечили, не стоят вече по клоните, намърдали са се по офисите и в партийните централи.

  А-ЛЕКО. И по конкурси.

  МАЙ ГАНЬО. Ама теб много взе да те е еня за тия конкурси, откакто си разменихме местата!

  А-ЛЕКО. Аз на конкурс не смятам да ходя. Бях само придружител. Ти му мисли!

  МАЙ ГАНЬО. Ами тоя цилиндър четириактов? Не мислел бил!

  А-ЛЕКО. Не знам откъде се е взел. Трябваше да бъде шапка.

  МАЙ ГАНЬО. Не може да е трябвало. Ти нямаш фрак. А цилиндърът с фрак върви.

  А-ЛЕКО. Не е задължително да е фрак. Може да е сюртук, което е синоним на редингот. И бяла разгърдена риза. без вратовръзка. Като лежа, отзад не се вижда фрак ли е или само сюртук.

  МАЙ ГАНЬО. Че кой носи в наше време сюртуци бе, холан? Те и цилиндрите май най-паче у фокусниците се намират. Ти кажи по-добре „блейзър“ или „суичър“, да си опечеш работата. Пък и те са по-къси отпред от сюртука. Ти сега не лежиш. Дай да видя!

 

  Хваща го за раменете и го обръща.

 

  МАЙ ГАНЬО. Няма лястовича опашка, значи не е фрак. Дори и палто не е. Има цип и копчета тик-так отгоре. Май месец не се ходи вече с палта.

  А-ЛЕКО. Не е палто, защото е яке. И това се вижда и отпред. Нямаше нужда да ме въртиш като пумпал.

 

  Поглежда към цилиндъра.

 

  А-ЛЕКО. И какво да го правя сега това чудо? От коли не разбирам. И кола нямам.

  МАЙ ГАНЬО /на себе си/. Да не беше си хвърлял шапката, която аз ти изхвърлих. /Към А-леко./ Добре си си. Да му мислят тия, дето имат, пък не разбират. Цилиндърът трябва да е изпаднал отнякъде. Не може просто тъй да си се търкаля по пътя.

А-ЛЕКО. Откъде да е изпаднал? /Гледа нагоре/. От някой облак? На самолетите колко са им актови двигателите? /Смее се обикновено, съвсем не сардонически/.

МАЙ ГАНЬО /също гледа нагоре/. Не е оттам. /Поглежда към дървото/. И оттам не е. /Сочи нещо на пътя/. Оттам!

 

  Нещото се приближава и се оказва състезателната кола на Кресливеца. Тя спира до двамата. Кресливеца излиза иззад макета, подпира го на дървото.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Да сте намирали тука нещо? Пътувах, пътувах, тъкмо да пристигна и на разклона за паркинга си викам – нещо не е наред. Гледам, вместо колата да ме кара, аз я карам.

  МАЙ ГАНЬО /към А-леко/. Наистина много крещи. Ще ми спука тъпанчетата. /Към Кресливеца/. Това ми се струва най-нормално – вие да карате колата. Обикновено така става. Въпреки че сега ситуацията е малко абсурдна…

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Не е малко, ами много абсурдна. Аз карам колата, но не я карам, защото я карам с крака, вместо да я карам с педали, тоест тя да ме кара. Разбирате ли? Не ме карайте пак да ви обяснявам! /Видът му става заплашителен, а очите му блясват налудничаво и екзалтирано/. Казах ви, абсолютен и безапелационен абсурд!

 

  Кресливеца се щура насам-натам по пътя, търсейки цилиндъра. Май Ганьо го крие зад гърба си. А-леко понечва да каже нещо, но Май Ганьо слага пръст на устните си и той си замълчава. Пауза. Един от зрителите се качва на сцената, измъква един стол иззад дървото, сяда на него и започва да ги наблюдава. Мълчи.

 

  МАЙ ГАНЬО. Тоя пък кой е?

  А-ЛЕКО. Зрител е. Не виждаш ли, че ни гледа?

  МАЙ ГАНЬО. И аз те гледам в момента, но не съм зрител, актьор съм. Питам защо е на сцената?

  А-ЛЕКО. Защото е актьор.

  МАЙ ГАНЬО. Като е актьор, защо беше в залата?

  А-ЛЕКО. Защото играе ролята на зрител.

  МАЙ ГАНЬО. След като играе ролята на зрител, защо сега е на сцената? Зрителите са в залата. А ти преди малко каза, че е зрител, сега казваш, че е актьор. Определи се най- после!

  А-ЛЕКО. Зависи къде е сцената.

  МАЙ ГАНЬО. И къде е сцената?

  А-ЛЕКО /философски/. Целият свят е сцена /смее се сардонически/. Това го казва Шекспир, не аз.

  МАЙ ГАНЬО. Той къде е?

  А-ЛЕКО. Кой?

  МАЙ ГАНЬО. Шекспир.

  А-ЛЕКО. Откъде да знам? Според неговото определение – на сцената. След като целият свят е сцена…

  МАЙ ГАНЬО. Няма на сцената никакъв Шекспир. Излъгал те е. Тук има само един Кресливец, един аз – търгуващ пътуващ наемник /удря се в гърдите и се покланя/ един ти – бивш труп /сочи А-леко и без малко да го фрасне, но оня отскача/ и един, дето не знаем зрител ли е или актьор.

  А-ЛЕКО. Да го попитаме.

  МАЙ ГАНЬО. Няма какво да го питаме, той лъже. Пък и как ще го намерим? Той не е вече на тоя свят. Извън сцената е. Въпреки че е все на сцената, ако ме разбираш…

  А-ЛЕКО. Не него, а него! /Сочи към стола, който вече е празен/.

  МАЙ ГАНЬО. Столът няма как да ти отговори. Защото столовете…

 

  А-леко тръгва към публиката и се приближава към зрителя-актьор, но не слиза от сцената.

 

  А-ЛЕКО. Ти зрител ли си или си актьор /мисли малко/…моля? Не съм сигурен още дали трябва да бъда учтив.

  МАЙ ГАНЬО. Не се колебай да бъдеш или не… учтив. Бъди! Ако е зрител, зрителите заслужават уважение, ако е актьор, колегите – също.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Не знам.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Какво не знаеш? /Извинително/. Много е далече. Обаче каквото и да каже, все ще е вярно, затова – не му вярвайте!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Не знам какъв съм. С тия смени на местата, съвсем се обърках. Пък и аз само попълвам бройката.

  А-ЛЕКО. Чия? На актьорите или на зрителите? /Смее се сардонически/.

  МАЙ ГАНЬО. Нищо смешно няма тука. Ако попълва само бройката, закъсали сме го. И в двата случая.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Аз нали ви казах? Не му вярвайте!

  МАЙ ГАНЬО. Ти няма ли да спреш да крещиш?

  КРЕСЛИВЕЦА. Не мога. Името ми…

  А-ЛЕКО. Горкият! Името му го задължава. Трябва да го разбереш.

  МАЙ ГАНЬО. Разбирам го аз, ама от това не ми става по-леко. Тъпанчетата ми…

  А-ЛЕКО. Ти по-леко с лекото! Това е моя територия!

  МАЙ ГАНЬО /примирително/. Хубаво де: май от това ми става по-зле. Така добре ли е?

  А-ЛЕКО. Не. Не е същото. Има и неутрална опция. Не ти става по-добре, но и по-зле не ти става.

  МАЙ ГАНЬО. Какво ти става? /Смее се не сардонически, а многозначително/. Тъй да се рече – what’s the matter бе, ахмак? Опция може и да има, но угодия няма!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /към А-леко/. Ти си отивай при другите! Аз някак ще се оправя с установяването на идентичността си. Пиесата трябва да продължи. Малко се отклонихте.

  А-ЛЕКО /отдалечава се, мърморейки/. Отклоних-те. Сега говориш като зрител.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /вика/. Отклонихте-отклонихме се. Така по-коректно ли е?

  А-ЛЕКО. Сега пък говориш като Кресливеца.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Не съвсем. Той крещи, а аз викам. Не е същото.

  А-ЛЕКО. Почти същото е. С малък нюанс. Двата глагола са синоними. Но това не променя нещата.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Е, добре де, Майския  е прав – няма угодия. Млъквам!

 

  Наистина млъква. Задълго.

 

  А-ЛЕКО. Още нещо ни липсва. За попълване на бройката и за политкоректност.

  МАЙ ГАНЬО. Какво?

  КРЕСЛИВЕЦА /плесва се по челото, крещейки/. Жена!

  МАЙ ГАНЬО. Жена за попълване на бройката и за колорит става, но не и за коректност. За коректност ни трябват още много неща: трети пол, чернокож, индианец, азиатец, циганин, мюсюлманин, мигрант, човек в неравностойно положение, в скоби – инвалид, дама с наднормено тегло, в скоби – може и да не е дама, майка с дете… Преболедувалите Ковид още не са в списъка.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Обаче има един проблем. Трети пол и майка с дете са взаимоизключващи се несъвместимости. Не може да са на една място. Ще се бият.

  А-ЛЕКО. Е, това, което току-що изкрещя, е абсолютно политнекоректно. Не трябва да има невъзможни неща при толерантността. Никакви изключения! Всичко трябва да е в кюпа. Но това сега няма значение. Съставът е камерен. Местата са само пет. Няма как да включим всички, колкото и да ни се иска и колкото и да сме добронамерени. А на Кресливеца трябва да се дават само кратки реплики. Не може да крещи монолог, дълъг половин час!

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Протестирам! Това е дискриминация. Искам монолог! Трябва да обясня защо се върнах.

  МАЙ ГАНЬО. Ами обяснявай де, какво чакаш? Стои тука от половин час и още не е обяснил. Тутльо!

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Моля без обиди! Дойдох да проверя да не съм изпуснал някъде тука двигателчето, но това вие вече го знаете – нали не търсихте с мен! /към А-леко/ Не ме разбирайте погрешно, много се радвам, че сте останал жив, но това сега не ми е приоритет. Аз се върнах за двигателя.

  МАЙ ГАНЬО. Има си хас да ти е приоритет! Нали ти го уби! Престъпниците винаги се връщат на местопрестъплението. Виж го ти наглеца! Радвал се бил! Дошъл бил за двигателчето…

  А-ЛЕКО. За цилиндъра.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Именно! И аз не съм… /задъхва се от възмущение/. Аз съм… /Още повече се задъхва от още по-голямо възмущение/.

 

  Май Ганьо отива до дървото, оставя там двигателя, взема захвърлената шапка и му я носи.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Ама аз исках другия цилиндър. Четиритактовия. За него се върнах. Шапки имам много. а тая дори не е моя.

  А-ЛЕКО. Съжалявам. Това остана за вас. Така е при премените.

  МАЙ ГАНЬО. Смените. Току виж от потенциална жертва си станал потенциален убиец. Така е при потенциите. Затова по-добре – тихо и кротко. И без потенции.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Ама аз никого не съм убивал! /Към А-леко, сочейки истерично Май Ганьо/. Той те уби. И лъже най-безсрамно. Уж е наемник, пък ще участва в конкурса. Конфликт на интереси. Кой те нае, казвай! Кой ти плати да го убиеш най-безсърдечно и хладнокръвно?

  МАЙ ГАНЬО. Първо, никой не ме е наемал, самонаех се. И второ, не съм го убил, защото все още е жив. Ха! Видя ли сега? А след като исках да убия теб, а гръмнах по погрешка него, значи ти си истинският убиец. Заради тебе умря.

  А-ЛЕКО /деликатно/. Без малко да умра. Държа на уточнението.

  МАЙ ГАНЬО. Заради премените е. /С внезапно прозрение/. Ботев е виновен!

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Оня от Околчица? /Гръмко измърморва нещо заканително, прилично на нецензурност/.

  МАЙ ГАНЬО. От Вола. С пищовите и самодивите в бялата… /Запъва се и гледа безпомощно, сякаш внезапно загубил паметта си/.

  А-ЛЕКО /мисли си за нещо свое/. И премяна може. Сменяш цилиндър за кокошка.

  ЖЕНСКИ ГЛАС. Само не намесвайте кокошките!

  МАЙ ГАНЬО /подскача и розата пада от ухото му. Той я вдига, закичва я пак и се оглежда/. Кой го каза това?

 

  А-леко и Кресливеца се споглеждат и вдигат рамене. Жената излиза иззад дървото. Дъвче ябълка.

 

  ЖЕНАТА. Аз!

  ТРИМАТА /двама тихо, един – крещи/. Жена!

  МАЙ ГАНЬО /след кратко стъписване/. Оня от публиката още мълчи.

  А-ЛЕКО. Защото сега е зрител. Понякога се разбира кой си не от това кой си, а от това къде си. Тоя още е в залата, значи е зрител.

  МАЙ ГАНЬО. Обаче под прикритие.

  А-ЛЕКО. Въпросът е кое те определя – това, което е под прикритието или това, което е над него.

  МАЙ ГАНЬО. Над него няма нищо. Един сал таван с крушчици. Прикритието е над това, което е под него.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. И какво е това под него?

  А-ЛЕКО. В случая актьорът е под зрителя. Обаче актьорът е на сцената, а зрителят – долу, в залата, значи зрителят е под актьора. Иди че ги разбери кой под кого е! 

  МАЙ ГАНЬО. Прозвуча малко… 

  А-ЛЕКО. Да.

  ЖЕНАТА. Ехо, още съм тук!

  МАЙ ГАНЬО /намръщено/. Да, и още дъвчеш. Това какво е, ябълка ли е?

  ЖЕНАТА /поглежда към дървото/. Не, круша. Защо?

  МАЙ ГАНЬО. Питах за това, което дъвчеш, а не за това, под което стоиш. Откъде взе ябълката, след като това, под което стоиш, е круша? Само за информация.

  ЖЕНАТА. Нося си я от вкъщи. /Предизвикателно/.  Що, не може ли?

  МАЙ ГАНЬО. Може, но не е препоръчително. Ако беше круша, щях да ти поискам една. Аз така правя. Все търся келепира.

 

  Започва да обикаля дървото, гледайки в земята.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Май Ганьо, какво търсиш?

 

  Жената и Май Ганьо едновременно.

 

  ЖЕНАТА. Келепира.

  МАЙ ГАНЬО. Някоя паднала крушка.

  А-ЛЕКО. И двамата казват истината.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Обаче казаха различни неща. Как..?

  МАЙ ГАНЬО. /Заглежда се в жената и я обикаля няколко пъти/. Не сте ни казали още с кого имаме честта.

  ЖЕНАТА. Конфетка Кожодерска съм.

  МАЙ ГАНЬО. Уау! Такава красива жена, а с такава кръвожадна фамилия! И това непрестанно дъвчене…

  КОНФЕТКА. А, не е кръвожадна! Пра-прадядо ми бил незаконен син на един египетски принц, който в началото на миналия век минал през България на път за изложението в Париж. Останал в София за една седмица, а когато пра-прадядо ми се родил след девет месеца – бил мургавичък и черноочък и всички, които били виждали принца, в хор повтаряли: „Колко е сладък! Кожата му е одрал“. И това име си му и останало – Кожодера, въпреки че бил официално записан Цветан. А на децата и внуците му викали Кожодерските. Не че дерем нечии кожи, а защото имаме царска кръв.

  МАЙ ГАНЬО /галантно/. Добра фамилия си е това. А името ви си е направо бонбонче!

  КОНФЕТКА /кокетно/.  Да, иде от бонбон. Не от конфекция. Мама обичала бонбони и фойерверки. И ме кръстила Конфетка – две в едно, дето се вика.

  МАЙ ГАНЬО /галантно/. Ама каква ти тук конфекция? Вие сте уникат! Никакви конфекции, никакви инфекции!

  КОНФЕТКА. Въх! Не викайте дявола! /Смее се закачливо, дърпа си ухото и примлясва с устни/. Никакви инфекции!

  КРЕСЛИВЕЦА /държи в ръцете си цилиндъра и крещи/. Извинете, госпожо! Да сте ми виждали тъдява цилиндъра?

  КОНФЕТКА /кокетно/. Их ама и вий, господине, гаргара ли си правите с мен? Ами че той е в ръцете ви!

  КРЕСЛИВЕЦА /поглежда с недоумение цилиндъра и крещи/. Не този. Другият. Четиритактовият. /Хвърля ядосано цилиндъра/. Вие кола имате ли?

  КОНФЕТКА /към Май Ганьо – загрижено/. Този добре ли е? Защо все крещи?

  МАЙ ГАНЬО. Така е свикнал. Защото иначе никой не го слуша. Скучен е и го игнорират. Нали знаете, в царството на глухонемите и глухият, който може да говори, е цар. Но няма кой да го чуе. Дори и той самият не се чува, защото е глух.

  КОНФЕТКА. А защо се интересува от колата ми?

  МАЙ ГАНЬО /пак галантно/. Защото е глупак! Такава красавица има пред себе си, а пита за коли. Изгуби си двигателя и сега няма как да отиде на конкурса.

  КОНФЕТКА /в паника/. Оу! Конкурсът! Съвсем забравих за него! Отвлякохте ми вниманието и ето… Ще ме декласират, защото ще изпусна срока. Не ме задържайте повече! Не ме молете, не ме затваряйте в клетка, не ме дрогирайте с упойващи вещества, няма да остана повече и минутка тук!

  МАЙ ГАНЬО /обидено и негалантно/. Нищо такова не смятам да правя. Вие за кого ме вземате?

  КОНФЕТКА. Няма да ви взема! Не ме молете! Не ме задържайте! Искате да се възползвате от бедрата ми и да отпрашите за конкурса, а аз да остана тук с тези… диваци. Няма да стане!

  МАЙ ГАНЬО. Ама моля ви се! Какви бедра? Дори не съм си и помислил…

  КОНФЕТКА /тържествуващо/. Видяхте ли? Молите ми се! А казахте, че няма. Назад! Назад, казах! Колата е само моя! Всички сте долни лъжци! Искате да спечелите конкурса. Но няма да ви позволя! Няма!

 

  Тя застава на пътя, заголва крак от под коляното до глезена и вдига ръка.

 

  МАЙ ГАНЬО. Ааа, тези бедра! Че защо не каза така бе, душко? Аз пък си помислих…

  КОНФЕТКА /яростно обръща лице към него, продължавайки да маха/. Ето, пак те хванах. А преди малко каза, че не мислиш! Лъжец!

  МАЙ ГАНЬО. Госпожице Конфетка! Пак сте в грешка. Показвате твърде малко. Така и гарга няма да уловите, камо ли състезателна кола. Покажете си поне и коляното!

  КОНФЕТКА /сълзливо, продължавайки да маха/. Не мога! Коленете ми са костеливи. Ще ги подплаша.

  МАЙ ГАНЬО /ласкаво-подигравателно/. Ех ама и вие сте една Баба Бяга Костеливка-Кожодерка! И лъжкиня! Бедра ми обещахте, а сега – грънци! Само едни прасци, и те – хилави!

  КОНФЕТКА /ядно, продължавайки да маха/. Нищо не съм ти обещавала. Нахалник! Върви на плажа да гледаш бедра! Ама вие там, в блатото, и плаж даже нямате. Само една тиня.

  МАЙ ГАНЬО /вече изкаран извън кожа/. Ти пък си лигла разгалена! Никой няма да те вземе такава устата! И цял живот да киснеш тук, няма да те огрее. Язък ти за името! Някой да те посоли малко, че кабардисахме покрай тебе! По сол все да ти върви, моме, по сол, че да видиш какво е!

 

  Конфетка сърдито му обръща гръб, слага ръка над челото си и се вглежда в пътя назад. Иззад кулисите се измъква дълга състезателна кола, прилична на хармоника, много по-шарена и по-голяма от тая на Кресливеца. Отстрани има надпис: „Само за дългокраки /жени!/“. Прилича на лимузина и на автобус икарус едновременно. Всички чакат да се изниже предницата, за да видят кой я кара. По средата върви Зрителят-актьор, носейки я. Всички са учудени, струпват се на ръба на сцената и гледат към мястото му в публиката, което е празно. Връщат се при лимузината. Зрителят-актьор спира пред Конфетка, подава глава със светещ фенер от прозореца, поглежда изпружения ѝ крак и кима одобрително.

 

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Ставаш! Мятай се на седлото!

  КОНФЕТКА /обръща се към Май Ганьо и му се изплезва/. Цял живот, а? /Тържествуващо/. И пет минути не чаках! А ти си кабардисвай и си посол-ствай тук, колкото си щеш! И гледай някой теб да не те насоли здраво, убиец ниедин!

 

  Заобикаля предницата и застава зад Зрителя-актьор. Подхваща колата и двамата потеглят.

 

  МАЙ ГАНЬО /вика след тях/. Не е честно! Там пише: „Само за жени!“ А той е мъж. И дори не е дългокрак! Колата се наклони! Ще катастрофират.

  КРЕСЛИВЕЦА /доближава се до Май Ганьо, слага ръка на рамото му и утешително крещи/. Остави ги, нека да се пребият! Пък и откъде знаеш, че оня е мъж? Нали е под прикритие?

  МАЙ ГАНЬО /плясва се по челото, розата му пада, той се накланя да я вземе, сега пък му пада перуката. След като наглася всичко, лицето му е много по-ведро от преди/. Верно бе! Как не се сетих аз! Така може. Олекна ми, да знаеш. Бях малко разочарован. Надявах се аз да я отнеса... барабар-бонката. Моят звяр не е толкова дълъг /сочи неопределено към слабините си/, ама върши работа. Боядисах го в маскировъчен цвят специално за сафарито и го скрих малко по-нагоре, ей там, над блатото /сега сочи към тръстиките/. Беше големият ми коз. Да не бях чакал толкоз!

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Нямаш шанс! Мацката явно си пада по големи джобни габарити, ако ми разбираш каламбура! Голям джоб и голяма кола – класика. Може да е някоя бивша манекенка, нали ѝ видя краците. Леле майко! Такива само на футболисти и на банкери кълват. Не като нас.

  МАЙ ГАНЬО. Че на мен какво ми е на габаритите? И джобът ми е дълбок – чак до петите! /Бърка в джоба на неопрена, все по-дълбоко и по-дълбоко, стига до коляното, подминава го и някъде от под глезена вади една гумена жаба-играчка, стисва я, тя изписква и той я хвърля към тръстиките/. Уф! Аз си мислех, че ми е излязла джонга, а то какво било!  Виж сега, мой чиляк – професията ми е солидна, авторитетна, никой не смее дръжки да ми каже, че иначе.... И знаеш ли сега колко плащат на наемните убийци? Много! Тоя с хармониката мога два пъти да го купя и пет пъти да го продам. Днешните красавици затуй са женени за мафията. Бързо, лесно, гнусаво – коприна и кръв, такива ми ти работи. Красавицата и звярът – класика!

  А-ЛЕКО. Ти преди малко друго разправяше – брат ти бил богаташ, пък ти си тънел в немотия…

  МАЙ ГАНЬО. Тънех аз, ама като станах наемник, рязко си вдигнах стандарта. Пък и на брата работа осигурявам – клиентите са все от сой – подлец до подлец. Искат пищни погребения и гробници като палати – със статуите му, фонтаните и други подробности. И кой да ги меринджира? Братът Вай. А как умее да се вайка на погребенията! И камъка ще разплаче. Виртуоз! Ние с него сме комбина. Уредих благоденствието му до девето коляно. Ще ме спомина и на оня свят. Уф! Я да поседнем ние малко, че се препотих от напрежение. Генът е нашият гений и нашето проклятие, ша знайш. /Вървят към ръба на сцената/. И тумбакът запя бунтовна песен. Вие таквози, да нямате нещо за ланч, за ядение искам да кажа? Че раничката ми под дървото остана, пък и не ми се ще да си посягам на неприкосновения запас.

 

  Тримата сядат на ръба в следния ред, отляво надясно: А-леко, Май Ганьо и Кресливеца, и започват да си клатят краката. А-леко бърка в долния джоб на якето си, вади три маслини. Двете дава на Май Ганьо и Кресливеца, третата изяжда сам. Тримата дъвчат известно време мълчаливо, после плюят костилките настрани като явно внимават да не улучат някого от публиката.

 

  МАЙ ГАНЬО. Тия маслинки вкусни бе! Ти само глей като плюеш, да не улучиш някого извън сцената, че я втасахме. Ще си прогоним публиката. Може и някой домат или сурово яйце да отнесем. Де тоя късмет, ще спестим от салатата /смее се/. Костилките пък – камък! Да не са от ония, ланшните?

  А-ЛЕКО /скръбно/. Не са. Тия са по-малки и са от вчерашния обяд. Жена ми ми ги сложи в джоба, в случай че огладнея по време на конкурса.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Ех! Няма да стигнем ний до конкурса. Без двигател…

 

  Май Ганьо и А-леко се споглеждат. После изричат в един глас:

 

  А-ЛЕКО. Имаме двигател.

  МАЙ ГАНЬО. Не ни трябва двигател.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. А?

  МАЙ ГАНЬО. Тоя наистина е глух. Искахме да кажем /поглежда към А-леко, оня кима/. Искахме да кажем, че имаме двигател. Намерихме го, но го скрихме от теб – нали я знаеш оная за Нане и Вуте? Обаче сега това няма значение, защото все едно, вече закъсняхме. Пък и ти си ходиш и без туй съвсем добре и без двигател. Как първо избяга, а после се върна, а?

 

  Кресливеца ги гледа първо недоумяващо, а после се плясва по челото.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Значи можех въобще да не се връщам? Вместо колата да ме закара на конкурса, аз щях да я закарам, а това е едно и също – пак щяхме да сме там, и то – навреме. Ех! /Гледа някъде нагоре и си подсвирква/.

  МАЙ ГАНЬО /на ухото на А-леко/. Тоя вече трябва да го извадим от действието – ще пресипне от толкова крещене! Да му ударя ли една пушка по главата? И без туй ще си платя да го убия. Защо да си губя парите?

  А-ЛЕКО /на ухото на Май Ганьо/. Ако сам си плащаш, каквото и да направиш – губиш парите.

  МАЙ ГАНЬО /на ухото на А-леко/. Обаче и каквото и да направя – печеля парите. Зависи от коя страна го погледнеш.

  А-ЛЕКО /на ухото на Май Ганьо/. Де факто парите нито се губят, нито се печелят, защото не си сменят собственика. Нито си на печалба, нито на загуба.

  МАЙ ГАНЬО /на ухото на А-леко/. Обаче, ако спечеля конкурса, със сигурност ще съм на печалба.

  А-ЛЕКО /на ухото на Май Ганьо/. Де тоя късмет! Все едно, той вече закъсня. Целта е постигната. Няма нужда да го убиваш.

  МАЙ ГАНЬО /на ухото на А-леко/. Ама ние защо шепнем? Той нали е глух?

  А-ЛЕКО /дърпа се от ухото на Май Ганьо. Високо/. Верно. Няма нужда да го убиваш.

  КРЕСЛИВЕЦА /подскача седнал и крещи/. А? Кой? Защо? Как? Кога?

  МАЙ ГАНЬО. Забрави „къде“! /Решително/. А не, писна ми. /Удря го с пушката по главата, оня пада назад и замира неподвижно/.

  А-ЛЕКО. Уби ли го?

  МАЙ ГАНЬО. Не знам, бая силничко го фраснах, но целта ми беше само да го зашеметя, за да спре да крещи.

 

  Поглежда проснатия Кресливец, припълзява до него, слага глава на гърдите му и слуша известно време, после бърка в джоба си, вади малко огледалце, поднася го към устните му, разглежда внимателно огледалната повърхност, после го изтрива, оглежда се в него, пооправя перуката и розата и прибира огледалцето в джоба си.

 

  А-ЛЕКО. Е?

  МАЙ ГАНЬО. Тая роза все пада, да ѝ се не види! Добре че като всеки порядъчен убиец професионалист винаги си нося огледалце. 

  А-ЛЕКО. Аз за друго те питах /кима към Кресливеца/.

  МАЙ ГАНЬО. А, тоя ли? Жив е. Само дето известно време няма да може да крещи. В несвяст е.

  А-ЛЕКО /въздъхва с облекчение/. Хубаво! А то аз реших…

 

  Чува се шум от двигател. Откъм пътя за града се задава хармониката със Зрителя-актьор и Конфетка. Спират, оставят колата  до подпряната на дървото кола на Кресливеца и се приближават до двамата, които веднага скачат, като се опитват да прикрият лежащия на сцената Кресливец. Той се обръща на едната си страна и се чува гръмко хъркане.

 

  МАЙ ГАНЬО /недоволно, шепнешком/. Тоя и като хърка, крещи! /Високо/. Я, гълъбчетата пак са тук! Какво стана, а? Минахте ли конкурса, минахте ли? Че както се бяхте разбързали…

  КОНФЕТКА. Не, не успяхме.

  МАЙ ГАНЬО /зле прикривайки радостта си/. Тъй ли? Скъсаха ли ви? И двамата? Каква неприятна изненада-а-а!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Не са ни скъсали.

  МАЙ ГАНЬО /зле прикривайки разочарованието си/. Тъй ли? Че нали казахте – не успяхме.

  КОНФЕТКА. Не успяхме да минем бариерата. На пътя за Ново Вавилоново, точно преди околовръстното, където е полигонът, има сложена стъклена бариера. Започва от земята и се губи в облаците. Така е нашир и длъж – нагоре и надолу, наляво и надясно и напред и назад. Изглежда опасва града. И го покрива – като гигантски похлупак. Вървяхме покрай бариерата, а тя няма край. Ново Вавилоново е голям град. Ако бяхме продължили, сигурно щяхме да стигнем там, откъдето тръгнахме. Обаче ние се върнахме. Иначе щяхме да изпуснем началото на конкурса. Бая коли са се насъбрали там. Някои стоят и зяпат. Други обикалят покрай бариерата  – като нас. Някои не се връщат. Но не се появяват и от другата страна. Вътре няма жива душа. Достраша ни…

  МАЙ ГАНЬО /заинтересувано/. Околовръстното отсам бариерата ли остана или оттатък?

  КОНФЕТКА. Оттатък. Отсам са само храсталак и камънаци. Обелих си обувките и се изподрах, докато обикаляхме. /Посяга към полата си и понечва да я вдигне, за да си покаже драскотините, но вижда ухилената физиономия на Май Ганьо и очите му, светнали като на котарак, отказва се и придърпва полата си по-надолу. Май Ганьо видимо е разочарован, извръща се демонстративно/. И полигонът остана оттатък. И бензиностанцията. И фабриката за гумени играчки. /Поглежда към тръстиките/. Изхвърлят си бракуваното производство в реката и блатото е задръстено с гумени играчки. Напоследък само жаби произвеждат. Племенницата ми…

 

  Май Ганьо непроизволно изсумтява и се почесва по перуката. Мисли.

 

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Това не е всичко. Ние стигнахме не само до тук, отидохме по-надалеч /сочи някъде към публиката/. Назад по пътя. Там също има бариера.

  МАЙ ГАНЬО, А-ЛЕКО И СПЯЩИЯТ КРЕСЛИВЕЦ /едновременно, крещейки/. Не думай!

 

  Двамата поглеждат изненадано Кресливеца, той се обръща на другата страна и продължава да хърка.

 

  МАЙ ГАНЬО. И каква излезе тя? Май похлупакът е над нас, а не над Ново Вавилоново. Изглежда ние сме похлупени ВЪТРЕ, а градът е ВЪН. Но защо? Нека първо проверим отвсякъде ли сме затворени!

  КОНФЕТКА. Да проверява, който си иска, аз в шубрака повече не стъпвам!

  МАЙ ГАНЬО /снизходително/. Не е нужно, кукличке, скъпоценният ти крак, дето си го къташ, сякаш е златен, да стъпва където и да било. Има един съвсем прост начин да се провери.

 

  Наплюнчва си пръста, вдига го високо, обръща го на всички страни, после го сваля.

 

  МАЙ ГАНЬО. Няма.

  КРЕСЛИВЕЦА /спейки, крещи/. Какво няма? /Обръща се на другата страна и хърка/.

  А-ЛЕКО /подозрително/. Ама ти тоя нали го приспа, за да не крещи? Буден ми се струва. И пак си крещи.

  МАЙ ГАНЬО /заканително/. Ако продължава, ще му светна още един, та да млъкне завинаги.

 

  Кресливеца покрива с ръце главата си и продължава още по-силно да хърка.

 

  КОНФЕТКА. Не се разсейвайте, моля! /Към Май Ганьо/. Ти каза: „Няма!“, какво няма?

  МАЙ ГАНЬО /пак снизходително/. Вятър няма бе, душицо дългокрака, разгалена неразголена. Ветрец! Ни от изток, ни от запад, ни от север, ни от юг. И клоните на дървото не помръдват, нито тръстиките…

  КРЕСЛИВЕЦА /както си лежи, вдига ръка като в училище и в просъница изкрещява/. Защото са от картон. Нарисувани са!

  МАЙ ГАНЬО /през зъби, стискайки конвулсивно пушката си/. Тоя наистина ми лази по нервите! Няма оправия за него – и мъртъв да е, пак ще крещи! Не затова, а защото няма изход. Няма движение на въздуха, няма вятър, който да духа сам-там и там-сам /маха с пушката/. Няма изход!

  ВСИЧКИ /отчаяно, в един глас/. Няма изход!

  МАЙ ГАНЬО. В задънена улица сме. Остава ни само едно и то е… /Гледа очаквателно към другите, но те само се споглеждат и вдигат рамене, Кресливеца също вдига рамене – насън/.

  МАЙ ГАНЬО /авторитетно и тържествуващо/. Да установим границите на затвора си – тоест, какъв е периметърът на свобода на действията ни. За целта…

  А-ЛЕКО /кисело/. Чакай, чакай! Откога ти взе да командваш тука? Как тъй се самоназначи за водач на групата. Има и други…

  МАЙ ГАНЬО /авторитетно и назидателно/. Мен открай време си ме бива в самоназначенията. Откакто пра-прадядо ми Ганьо Балкански спечели изборите в края  на по-миналия век с помощта на жандармите и хитростта си, в нашия род все се самоназначаваме! И аз, като негов достоен потомък, мога да ви измъкна оттук. Можех и конкурса да спечеля, на косъм бях, ама… /Поглежда към хъркащия Кресливец и прави гримаса на отвращение/.

  А-ЛЕКО /още по-кисело/. А, ти си пра-пра не знам кой си внук на Бай Ганя – дето убил пра-пра не знам кой си дядо ми на оная картинка. /сочи към картината на Илия Бешков/. Всъщност го убил друг, по погрешка, обаче грешката се оказала вярна, защото…

  МАЙ ГАНЬО /радостно/. Алеко Константинов! /А-леко кима съвсем вкиснато/. Ам’ че тъй кажи бе, братче! Значи сме си все свои тука! А аз се чудех на кого ми приличаш – същата козя брада и същия патетичен устрем в погледа – къде хвърчиш бе? А? Нъл тъй? Еее, намерихме се пак, значи! Драго ми е, драго ми е! /Тупа го по рамото, оня се опъва/. Виж сега, братле! На тия другите хич не може да се разчита! Я да вземем ний тая работа в свои ръце, да запретнем ръкави и като – Мюнхойзер ли беше – да ни измъкнем за перуките!

  А-ЛЕКО /засегнато/. Аз перука нямам. Плешивината ми си е съвсем естествена!

  МАЙ ГАНЬО /примирително/. Добре де! Тъй е приказката. Дай сега да помислим как да намерим изход от ситуацията!

 

  Мислят известно време. После Май Ганьо отива до дървото и измъква отзад една розова раница за носене на бебе, с капак. Отваря капака и започва да ровичка.

 

  МАЙ ГАНЬО. Взех я назаем от една майка с дете на летището в Истанбул. Наложи се да се освободя от детето, а после и от майката. Беше момиченце, та затова е розова, нямах много голям избор…

 

  Тримата го гледат укорително, четвъртият хърка възмутено.

 

  МАЙ ГАНЬО. Какво? Не съм ги убивал бе, какво се накокошинихте такива? Затворих ги в мъжката тоалетна. За целта изкъртих една седалка от лаунджа, добре че нямаше никой и подпрях с нея вратата. Заслужаваше си тупурдията. Много е удобна раничката и е все пред погледа ми, за разлика от обикновените. Те ме изнервят. Току-виж някой бръкнал вътре и си взел, каквото си поиска, без да се усетя – нямам очи на гърба си, я! А тъй – я е посмял да посегне, я съм го гръмнал между веждите!

 

  Най-после изважда от раницата бинокъл в маскировъчен цвят, насочва го към небето и гледа известно време. После се обръща към Зрителя-актьор и му подава бинокъла/

 

  МАЙ ГАНЬО. А погледни и ти, че аз съм малко късоглед!

 

  Зрителят-актьор гледа.

 

  МАЙ ГАНЬО. Оня бял облак с форма на водорасло виждаш ли го? Ей там, над дървото!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Виждам го.

  МАЙ ГАНЬО. А оная муха, дето пълзи под него, между отблясъците, виждаш ли?

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Виждам я.

  МАЙ ГАНЬО. Я кажи сега – колко крака има мухата?

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /удивено/. Два!

  МАЙ ГАНЬО. А така! И аз тъй реших, но не бях сигурен. Това не е муха, а птица – ако се вгледаш, ще видиш, че крилата ѝ са черни, има човка и не пълзи, а подскача. И освен това е рошава. Гарга ще да е.

 

  Зрителят-актьор сваля бинокъла, подава го на другите, те гледат наред и един подир друг потвърждават – гарга е. Кресливеца също изхърква утвърдително.

 

  МАЙ ГАНЬО /вади от раницата един тебешир и започва да драска по асфалта/. Сега! Щом подскача, а не лети, значи е кацнала на похлупака. Ако вземем предвид средната височина на една гарга, големината на мухата, ъгълът на пречупване на светлината, интензитетът на бръмчене и силата на гракане, разделено на… после удвоено…,  синус, косинус на куб, после вадим общата сума и умножаваме по…  /Пише съсредоточено известно време/. Ето! /тържествуващо/. Пресметнахме разстоянието до най-горната точка на похлупака. Видяхте ли бе? Май Ганьо не е вчерашен! Знае и две, и двеста. И тебешир си имам аз в раницата. Знаех си, че някога ще ми свърши работа, ако ми се наложи да пиша по асфалт.

  А-ЛЕКО. И това какво ни дава?

  МАЙ ГАНЬО. А?

  А-ЛЕКО /леко раздразнено/. Това какво ни дава, викам? За какво ни е да знаем разстоянието до най-високата точка на похлупака? Как това ще ни помогне да се измъкнем?

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /назидателно/. Никак! Той е само един хвалипръцко, нищо друго. А се самоназначи за лидер! Да ти имам и лидерството, и самочувствието просташко, гюл разцъфнал такъв!

  МАЙ ГАНЬО /съкрушено/. Ама аз само… Да покажа…

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /злобно/. Да покажеш какво? Че можеш да драскаш с тебешир? Това и децата от детската градина го умеят. Ех!

  МАЙ ГАНЬО. Ама аз… /Пак рови из раницата, вади едно тефтерче, плюнчи си пръстите и го прелиства/. Ей сегичка… Ето, намерих го! /Чете с висок, треперлив глас/. "Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила..."  /Май Ганьо затваря тефтерчето и го прибира в раницата/. Ей това исках да покажа… морален импулс… А пък вие – с баданарката по главата. Гюл разцъфнал! Добре, че кратуната ми е дебела и имам перука!

  А-ЛЕКО. Знам откъде е това! От онази книга. Пра-прадядо ми го е написал за твоя пра-прадядо. Бил е идеалист и оптимист. Вярвал е в доброто у всеки.  

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Като при оня поет, Вапцаров: „В затвора попаднал на хора и станал човек“. Драскачи! Няма да се очовечи Бай ти Ганьо и до девето коляно, ако щеш цяло ято ангели му прати да му надуват кавали и да му пеят „Пред нас са цъфнали житата“. Пак у блатото ще се напъха, ще щрака с пръсти и в тинята келепир ще търси! От блатото измъкване няма, ако навсякъде го носиш със себе си. И на поколенията го предаваш, защото друго не виждаш. И в царски палат да се окажеш, и там в кочината царска ще се натресеш. Ще погледаш, ще погледаш свинете как се блъскат над копанята с помия и после на всички ще разправяш: „Знаем ги ний тия дворци и тия цивилизации. Видяхме им простотията и лакомията!“ 

 

  Кресливеца внезапно престава да хърка и надига глава със затворени очи.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.  /Обръща се на другата страна и пак захърква/.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Ко рече тоя? Какъв пръст, какви пет стотинки? Аз долу /сочи към залата/ не се връщам! И няма да ровя тунели под похлупака! Туй вече е измислено. Питай Робърт Ранкин! 

  А-ЛЕКО. Според мен това е цитат от Библията. 

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Попски измишльотини! Не вярвам на тия дивотии за Адам, реброто и ябълката. Вярвам на оня, Чарлз…

  МАЙ ГАНЬО /делово и компетентно/. Първи, Втори или Трети?

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Не краля бе, оня – дървения философ. Дето е казал, че сме произлезли от маймуните. Приликата на човешкия род с тези млекопитаещи е твърде красноречива и не оставя и капчица съмнение!

  А-ЛЕКО. Чарлз Дарвин е това, авторът на Еволюционната теория.

  МАЙ ГАНЬО. Бай Чапкън Дървин му викам аз. Щото е свалил хората от дърветата и пак сме си останали същите маймуняци. Ей сегичка… /Пак рови и вади тефтерчето/. "На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари..." – това го е казал прадядото на Лекето, пърдон – на À-леко-то.

  КОНФЕТКА. Ама ти тука с това тефтерче направо ме убиваш. Няма ли за тебе смартфони, ноутпад, нещо по-модерно?

 

  Тримата замръзват, Кресливеца спира да хърка. Настава няколкосекундна гробна тишина. После всичко се развива като на забързана филмова лента. А-леко започва неистово да рови из джобовете на якето си, Май Ганьо – в раницата си, Зрителят-актьор – из гащеризона си. Дори и Кресливеца конвулсивно се хваща за шарения джоб. Само Конфетка ги гледа в недоумение, без да разбира какво става.

 

  А-ЛЕКО. Батерията ми е паднала.

  МАЙ ГАНЬО и ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /в един глас/. Няма обхват!

 

  Кресливеца отпуска безпомощно ръка покрай джоба си и продължава да хърка. Всички отправят поглед към Конфетка.

 

  КОНФЕТКА /недоумяващо/. Какво? Защо сте ме зяпнали така?

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Бонбонче, случайно да имаш телефон?

  КОНФЕТКА /попипва се по деколтето/. Имах, ама го загубих като се вряхме из храсталаците. Роклята ми е без джобове и го бях прибрала в сутиена си, обаче явно е  изпаднал оттам, като се навеждах да мина под ония ниски клони, помниш ли? Обаче и да беше с мен, полза няма да има никаква. Отдавна се е разредил. Тук сме вече от доста време. /Конвулсивно и след дъжд качулка си закопчава третото копче на деколтето, като оставя само две разкопчани/.

  ТРИМАТА /въздъхват/. Да!

  А-ЛЕКО /гледа ту Май Ганьо, ту Зритела-актьор/. Чакайте малко! Ами вашите телефони? Няма обхват, обаче още са заредени, нали?

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /поглежда телефона си/. Десет процента. Е?

  МАЙ ГАНЬО. Пет. За едно обаждане на 112 може и да стигне.

  ТРИМАТА /споглеждат се/. Дървото!

  МАЙ ГАНЬО /поглежда със съмнение и опасение гладкия картонен ствол на дървото/. Да видим сега кой е по- по- най- маймуна от всички.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Няма да стане. Прекалено тежки сме.

  МАЙ ГАНЬО. Ние – да. Тя обаче е лекинка като перце /сочи с пушката към Конфетка/.

  КОНФЕТКА /оглежда се/. Кой, аз ли? /Категорично/ No way! Ще падна. Ще си скъсам чорапогащника. Ще си счупя токчето. Косата ще ми се заплете в клоните. Копчетата ще ми отлетят. Ще ми се смъкне пудрата от лицето, ще ми се изтрие червилото!

  МАЙ ГАНЬО /ласкаво/. Ама ние, душицо, не искаме да правиш… /закашля се/ на екс с това дърво, искаме само да му се качиш…

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Прозвуча малко…

  КОНФЕТКА. Не и сто пъти не! Оня похотливец  /сочи Май Ганьо/ иска само да ми види бедрата. Това иска! Знае, че дървото няма да ме издържи. Ще стои долу и ще ми гледа сеира!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /ласкателно/. Тебе всеки ще те издържи, красавице!

  МАЙ ГАНЬО /печално/. Късно е, либе, за китка. Телефонът ми се разреди.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. И моят!

  КОНФЕТКА. Все едно, нямаше да мога да се кача на това нещо!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Ние щяхме да те държим!

  МАЙ ГАНЬО /унесено и с премрежен поглед/. Ех!

  КОНФЕТКА. Мечтай си, котарак такъв!

  А-ЛЕКО. Все едно, ще трябва да измислим друг начин.

  КРЕСЛИВЕЦА /размърдва се пак и крещи насън/. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Ама тоя какво все това повтаря като развалена грамофонна плоча?

  КОНФЕТКА. Млък бе, галфон! Че както ми е накипяло…

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Според мен оная работа с ябълката и дървото е станала тъй: змията си стояла под дървото и си дъвчела ябълка. Идва Бай Адам  с Ева Балканска под ръка. Виждат змията. „А“, казва Бай Адам, „това какво е? Ябълка ли?“ „Ябълка“, отговаря змията. „Тъй ли?“, пита пак Бай Адам. „Я дай да опитам аз от тая ябълка! Ей, че тя много хубава бе! Я, Ево, кусни да видиш!“ И става белята. Оттогава все Бай, Май и Вай-овци, че и Еви Балкански се пръкват на тоя свят и отърване от тях няма!

 

  Май Ганьо се замисля малко и се плясва по челото.

 

  МАЙ ГАНЬО. Еврика! Сетих се! Щото ти каза Ева и не мен веднага ми светна лампичката – Ева – Еврика!

 

  Всички го гледат в недоумение и чакат със затаен дъх.

 

  МАЙ ГАНЬО. Значи тъй! Ние тунели няма да ровим, това е старо. /Зрителят-актьор шумно въздъхва с облекчение/. И по дървета няма да се катерим…

  КОНФЕТКА. Ура!

  МАЙ ГАНЬО. Оня… /кима към Кресливеца/ каза – от пръстта сме дошли, в пръстта ще отидем. А аз откъде дойдох?

  КОНФЕТКА /вдига ръка/. От родилното в Долно Вавилоново?

  МАЙ ГАНЬО. Не откъде дойдох тогава – откъде дойдох сега и откъде съм дошъл изначално /усилено кима към тръстиките/. Там, където се е зародил животът.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. От водата. Щото се мислиш за Моисей и за водорасло едновременно.

  МАЙ ГАНЬО. Правилно. А водата тече ли? Тече.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Водата в блатото не тече. Затова е блато. Водата застоява и…

  МАЙ ГАНЬО /хитро/. Навсякъде ли?

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /мълчи известно време/. А-а-а!

  МАЙ ГАНЬО. А, я! /сочи си челото с пушката/. Има тука нещо, имааа!

  КОНФЕТКА. Какво „а“ бе? Бихте ли ми обяснили като на бързосхващаща красавица?

  А-ЛЕКО. Иска да каже, че като е стоял под водата, е усетил някакво подводно течение в края на блатото, там където е реката. Блатото е само едно тихо, затлачено заливче, нататък реката си тече. И в пределите на купола – също. И гумените жаби продължават да прииждат. Значи минават отнякъде. Значи някъде под водата има отвор, който води навън…

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Ако плуваш срещу течението /сочи към кулисите/.

  А-ЛЕКО. Ако плуваш по течението – също /сочи към публиката/. Защото както влиза, водата трябва и да излиза отнякъде, иначе досега да сме се наводнили.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. А, не – там няма да се върна повече! Не ща! Затова – срещу течението и напред!

  КОНФЕТКА. Обаче аз това какво е усетил Майския под водата не го знаех. Той не го спомена. Вие откъде знаете?

  А-ЛЕКО. Просто интуиция.

  КОНФЕТКА /мисли малко, гледа към тръстиките, после към Май Ганьо и останалите и нещо съобразява. После се сепва и лицето ѝ се изкривява от ярост/. No way! Няма да се събличам и точка! /Към Май Ганьо/. Ти /задъхва се/. Нарочно го измисли! Ах, ти…

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Сладурче, успокой се де! Ние също ще се съблечем!

  КОНФЕТКА. Ха!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Налага се, защото иначе дрехите ни ще се заплетат в някое водорасло и… Обаче няма да свалям миньорската лампа. Тя свети и под водата. За да виждаме по-добре!

  КОНФЕТКА. Тъй ли, Кумчо Вълчо такъв, успокои ме, няма що! Сигурно ще искаш и да плувам пред теб – за да ме виждаш по-добре!

  МАЙ ГАНЬО /шепнешком към А-леко/. Тая нещо откачи. Все ни подозира в някакви подтекстове. Нъл знайш, каквото ти на ума – това мислиш за другите! Я по-далече от нея, да не вземе да ни се нахвърли под водата.

  А-ЛЕКО /шепнешком към Май Ганьо/. Може само да иска да ни съблече и нищо повече. За да ни дискредитира.

  МАЙ ГАНЬО /шепнешком към А-леко/. А, не на мен тия! Май ти Ганьо знае и две, и две хиляди двеста двайсет и две! /Високо/. Добре бе, гълъбче, щом като се страхуваш, аз ще се съблека първи.

  КОНФЕТКА. Няма…

 

  Замира с отворена уста и само я затваря и отваря, защото вижда как Май Ганьо бързо дърпа ципа на неопреновия си костюм и го съблича, а отдолу се оказва с друг неопренов костюм, само че черен.

 

МАЙ ГАНЬО. Е, видя ли сега? Май Ганьо си знае работата. Това ми е костюмът за спешни случаи. Ако случайно се удавя. В предсмъртен гърч натискам едно копче,  костюмът се пълни с въздух и започва да плува като шамандура. Сега няма да натискам копчето, че въздухът е кът. /Подритва съблечения костюм към Конфетка/ Дръж ми… костюма и това да ти е за урок!

 

  КОНФЕТКА /възкликва тържествуващо/. Как ли пък не! Дръж си го сам! Открил Америка и Ев…рика!

 

  Бързо си разкопчава копчетата, преди някой да успее да каже нещо и си смъква роклята. Отдолу се оказва в същия черен неопренов костюм. Дърпа си надолу навитите на коленете крачоли.

 

  КОНФЕТКА. Ха! Хак ти е! Сега дори и прасците ми няма да виждаш!

  А-ЛЕКО. Ха!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Ха!

  КРЕСЛИВЕЦА /лежейки и спейки/. Ха!

 

  А-леко и Зрителят-актьор смъкват бързо дрехите си и се оказват по същите черни неопренови костюми. Кресливеца се преоблича, лежейки и спейки.

 

  А-ЛЕКО. Тоя да го събудим вече! Измъчи се човекът. Няма как да плува в реката, спейки. Пък от студената майска водица ще вземе да се събуди и да се стресне. После куршум да му лееш, по врачки да ходиш…

  МАЙ ГАНЬО. Айде, от мен да мине!

 

  Отива до лежащия Кресливец и го удря с пушката по главата.

 

  МАЙ ГАНЬО. Както съм та приспал, тъй ша та и събудя. Ставай, чадо, че закъсня за конкурса!

 

  Кресливеца се сепва, сяда и се оглежда замаяно.

 

  КРЕСЛИВЕЦА. А? Кой, къде, кога, как, защо?

  МАЙ ГАНЬО. Има прогрес. Тоя път не пропусна нито един въпрос. Ша са научиш ти, ша са научиш, а ако не са научиш, ние ша та научим. Со кротце, со благо, ама кютюкът най- върши работа, а?

 

  Кресливеца става, но е още замаян и се олюлява. Май Ганьо отива зад дървото, измъква оттам плавниците си и си ги надява на краката.

 

  МАЙ ГАНЬО. За съжаление са само един чифт. Ще трябва да минете без тях. Аз как досега цапах бос? /Към Конфетка, която става видимо неспокойна/. Споко, маце, няма да ти гледам палците! Дори и под носа да ми ги навреш, ще стискам зъркели и милиметърче от тях няма да видя! Ще ти скрием токчетата зад дървото – там какво ли няма! После може да се върнеш да си ги прибереш. И дрехите си ще приберем там. Зеленият ми неопрен струва цяло състояние. Нова технология!

 

  Взема дрехите и обувките на другите и ги крие зад дървото.

 

  МАЙ ГАНЬО. Сега отиваме зад тръстиките, стискаме нос и скачаме. И помнете – плувайте срещу течението!

 

  Тъкмо тръгват към кулисите, Конфетка се спира и явно се колебае.

 

  КОНФЕТКА. Чакайте! Нещо ме гложди!

  МАЙ ГАНЬО. Да нямаш клонче в деколтето? Да ти го извадя ли? Че с това провиране из храсталаците и с тия копчета над ципове и ципове под копчетата…

  КОНФЕТКА. Не това, простак! Една мисъл ме гложди.  Ние не виждаме оттук водата. Откъде да знаем, че отвъд картона има вода? Току-виж сме скочили, а там – нищо! Ще се утрепем мърцина.

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Най-много да паднем зад кулисите.

  КОНФЕТКА /панически/. Не искам да падам зад кулисите! Искам да се измъкна оттук! Задушавам се!

  А-ЛЕКО. Има вода. Не я виждаме, но я чуваме. Като на Blind auditions – чуваш, но не виждаш, значи е там. После удряш бутона, обръщаш трона и… олала! И Май Ганьо каза, че има река отвъд блатото. Трябва само да го преплуваме. После – срещу течението, срещу течението  – и сме там! Въпрос на вяра е.

  КОНФЕТКА /глезено-умолително към Зрителя-актьор/. И на умение да плуваш. Зъркиии! Не искам да плувам срещу течението. Искам пò ! По-лесно е! /Обръща се към залата/ Натам! Искам да завладея сърцата на зрителите. И твоето, в частност! Нали под това мъжествено актьорско прикритие, все още тупти едно мъжествено, но и безкрайно нежно сърце!

 

  Четиримата се споглеждат.

 

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Че то, като го погледнеш от тая страна…

  МАЙ ГАНЬО. Наистина май е по-…

  А-ЛЕКО. Леко да вървиш без съпротива…

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Отколкото да крещиш срещу вятъра.

  МАЙ ГАНЬО. Това последното беше с друг глагол, ама нейсе. Значи, след като от другата страна водата приижда, от тая трябва да се оттича, иначе досега да сме се наводнили. Тоест и тук има пролука. Само трябва да я намерим. Готови ли сте?

 

  Петимата се приближават до ръба на сцената и с опасение поглеждат надолу. Чува се шум като от водопад.

 

  А-ЛЕКО /със съмнение в гласа/. Не изглежда много високо…

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /с още по-силно съмнение/. Щом е за сърцата на зрителите…

  МАЙ ГАНЬО /категорично и без капка съмнение/. И за джобовете им,,, Щото ако не си купят билет и не дойдат…

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи екзалтирано/. Струва си ние да отидем при тях, та дори и да рискуваме някоя и друга счупена кост… Щото, ако водата е само аудио, а всъщност я няма…

  КОНФЕТКА. Ама ние станахме като едно модерно полигамно семейство – довършваме си репликите. А сега…

  ПЕТИМАТА /в хор/. Да отидем при хората!

  МАЙ ГАНЬО. Момент само! Народната любов е хубаво нещо, ама само сиренето в капана е безплатно. Ние да си вържем първо гащите…

  КОНФЕТКА /категорично и решително/. No way! Няма да си свалям… /Май Ганьо сочи нещо нагоре. Тя поглежда/. Ааа, това ли било? Така може. Така съм съгласна!

 

  От тавана се спускат обезопасителни въжета. Май Ганьо закача всеки за едно въже, себе си  – също. Петимата се хващат за ръце и скачат от сцената. Въжетата ги дърпат надолу-нагоре, а те плуват и сякаш се гмуркат, а после изплуват. От време на време някой от тях се блъска в невидимата бариера, която разделя публиката от сцената. Те шарят по нея, търсят пролука. Накрая я намират на дъното, но тя е прекалено тясна, за да могат да се проврат.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Отворът е прекалено тесен. Само жабите могат да се проврат! Да се връщаме на сцената!

  МАЙ ГАНЬО /крещи/. Откога тоя взе да командва?

  А-ЛЕКО /крещи/. Откакто скочихме. Само той може да надвика шума от водата.

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи, по-силно дори и от обичайното/. Въх мале! Движи се!

 

  Кресливеца се удря в преградата, останалите също и се вижда, че невидимата стена върви към сцената. Накрая, като вълна ги изхвърля горе. Те си откачат въжетата и препъвайки се, падайки и ставайки, хукват към другия край. Малко преди кулисите, в другия край на пътя, се натъкват също на преграда. Шарят с ръце по нея като в пантомима и отстъпват постепенно назад. Май Ганьо, който с отдалечаването от водата си е върнал лидерството, дава знак на Конфетка да опре гръб на стената. Побутвана от стената, тя пристъпя едва-едва.

 

  МАЙ ГАНЬО. Стой там, за да знаем къде сме и колко бързо се движи! /Към Зрителя- актьор/. Ти, Зъркел, стой от другата страна! Ние ще мислим как да се измъкнем. Трябва да намерим нещо тежко и да счупим стъклото. Търсете!

  КОНФЕТКА /плаче/. Зъркиии, дръж я тая пущина! Ти си моят Атлант! Не идвай при мен, моля те! Не искам да се сблъскаме и да се разплескаме като двукраки мухиии! Или като палачинкииии!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /сърцераздирателно/. Кокò! За първи път не си мечтая за среща с теб. Дръж се, скъпа! Напрегни прекрасните си крачка, забий ги в проклетата сцена и не мърдай оттам!

 

  Другите през това време се щурат насам-натам. Май Ганьо ровичка иззад дървото, вади си раницата, изсипва я, но там освен купчина тебешири и ненужни дреболии, няма нищо полезно. Кресливеца намира четиритактовия цилиндър, взема го, приближава се до преградата и започва да удря по нея с него. Но той само отскача, без да постигне нищо. Май Ганьо, разярен, взема пушката и я насочва към кулисите.

 

  МАЙ ГАНЬО. А да те видя сега ще издържиш ли? На куршума на Май Ганьо никой досега не се е опрял! Назад!

 

  А-леко се опитва да му каже нещо, сочи към Конфетка, която пищи от ужас. Зрителят-актьор оставя стената и се втурва към Май Ганьо. Кресливеца го хваща от другата страна и започва борба. Накрая Май Ганьо натисва спусъка, но в същия момент Зрителят-актьор успява да отклони пушката нагоре. Чува се звън от удара в стъклото, но куршумът не успява да го пробие и рикошира в земята, точно между двамата. Те отскачат ужасени, а от асфалта се вдига дим. Май Ганьо хвърля пушката и започва да се кръсти и да си плюе в пазвата. Конфетка хлипа, опряла гръб о стената и бавно, но сигурно се приближава към тях.

 

  МАЙ ГАНЬО /гледа в краката си/. Въх мале! Без малко да стане беля! Направо изрови кратер в асфалта. Сантиметър-два настрани и щеше да ме улучи!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /нахвърля се върху Май Ганьо. А-леко и Кресливеца ги разтървават/. Ти, оберговедо такова, щеше да застреляш жената! Какво ти е направила? Ум имаш ли?

  МАЙ ГАНЬО /уморено сяда на банкета на пътя/. Какво значение има? Все едно, всички ще умрем. Това чудо ще ни сплеска. Дали няколко минути по-рано или по-късно…

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /грабва пушката и я насочва към Май Ганьо/. Ами да те гръмна аз тогава, какво да чакаме?

 

  Кресливеца се приближава до Зрителя-актьор и внимателно измъква пушката от ръцете му. Отваря я и взема патроните.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Никой повече няма да стреля. Никога! Мислете, дявол да ви вземе! Имаме още малко време.

  МАЙ ГАНЬО. Добре де, няма да стрелям повече! /Мисли/. Ех, да имаше зад дървото и една бутилка Шардоне! Или поне едно коняче българско! Както е казал поетът: „Вината са вина, дори тогава, когато са под път и над път.“

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Абе не баш тъй беше казал поетът, ама нейсе!

 

  А-леко, който се е приближил до табелата с картината и я разглежда от известно време, се обръща към останалите.

 

  А-ЛЕКО. Мисля, че открих нещо!

 

  Останалите се втурват към табелата. Зрителят-актьор прегръща Конфетка, тя тихо хлипа на рамото му.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Какво си открил?

  А-ЛЕКО. Виждате ли чашата с вино? Нещо не ви ли прави впечатление?

  МАЙ ГАНЬО. Не е тумбеста, ами е продълговата. Като чаша за шампанско е, но столчето е малко и не се вижда от ръката на прапрадядо ми. А по чашата има странни шарки.

  А-ЛЕКО. Именно. Тъй като е червена, изглежда, сякаш Бай Ганьо вдига наздравица с кръвта на Алеко Константинов, когото е убил. Както едно време Крум Страшни е пиел вино от черепа на Никифор. Ами ако не е така? Ако това въобще не е чаша, а нещо друго? Какво гласи надписът?

  МАЙ ГАНЬО /чете на висок глас, като се запъва на думата експроприация/.  „Простотията из низините е ниска топка, простотията по върховете е върховна простотия. Екс-екс-проприация на вината пред историята.“

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. А тъй! Вината на екс, Май Ганьо!

  А-ЛЕКО. Май Ганьо, имаш ли още заряд в телефона? Да проверим нещо!

  МАЙ ГАНЬО. Само да не искаш да ми снимаш топките, щото те не са ниска топка, ша знайш! /Смее се и си дава телефона/.

 

  А-леко прави снимка на таблото, увеличава изображението.

 

  А-ЛЕКО. Какво пише със ситния шрифт под КОНКУРСА? НЕ Е ТОВА, КОЕТО ИЗГЛЕЖДА. Така си и мислех! Не е чаша. И шарките не са шарки, а бутони. Това е дистанционно! 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. И къде ще да е това дистанционно и какво включва?

  А-ЛЕКО. Къде е още не знам, но мисля, че се досещам какво включва. Или по-скоро – какво изключва.

  ЧЕТИРИМАТА ОСТАНАЛИ /в един глас, развълнувано крещейки/. Преградата!

  МАЙ ГАНЬО /засуетява се/. Трябва да намерим дистанционното. Бързо! /Спира се/. Но ние вече всичко преровихме. И то – няколко пъти!

  А-ЛЕКО. Не всичко. Остана ниската топка.

  МАЙ ГАНЬО. А, не! /Прикрива с ръце слабините си/. Само това не!

  КОНФЕТКА /злорадо/. Дойде на моето, убиец такъв!

  А-ЛЕКО /разсъдително/. Тук се говори за върхове и за низини. Най-високо разположеният предмет е чашата в ръката на Бай Ганьо, а кое е най-ниско?

  ЧЕТИРИМАТА /в хор/. Цилиндърът!

  А-ЛЕКО. Той явно е от ония, фокусническите, дето излизат от тях разни неща – зайци, разноцветни кърпички, букети с цветя…Търсете цилиндъра, господа… и дама!

 

  Всички се пръсват и започват да търсят цилиндъра. Май Ганьо бързо го намира до дървото, където Кресливеца го е захвърлил. Всички се събират около него. Май Ганьо държи цилиндъра с два пръста, сякаш всеки момент ще избухне и не смее дори да погледне вътре. С гримаса на ужас и отвращение го поднася към Конфетка.

 

  МАЙ ГАНЬО /натъртва на р-то/. Лейдис фърррст! /Конфетка се дърпа/ Кво го гледаш като че ли ша та ухапе ма? Бъркай вътре!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /скача към него/. Ти бъркай, страхливец такъв! 

  А-ЛЕКО. Да теглим чоп!

  МАЙ ГАНЬО. Няма време за чопове /сочи неопределено към кулисите/. Но това си е твоята шапка. Ти не знаеш ли какво има в нея?

  А-ЛЕКО. Никога не съм твърдял, че е моя. Ти реши така. Тя просто се въргаляше на пътя, когато ме застреля. А после затърсихме двигателя и някак повече не стана дума. Какво толкова, най-много да изскочи някой заек отвътре!

  КОНФЕТКА. Страх ме е от зайци. Може да помисли пръста ми за морков.

  МАЙ ГАНЬО /жлъчно/. Ти по-добре си скрий пръста, да не взема да го видя и да ти го изям!

  А-ЛЕКО. Стига, господа… и дама! Нямаме време за препирни.

 

  Бърка в цилиндъра и изважда оттам едно червено дистанционно. Всички дружно въздъхват с облекчение. Започват да го разглеждат.

 

  А-ЛЕКО. Има play, stop и стрелки нагоре и надолу. Като обикновените дистанционни. Но накъде трябва да е насочено?

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Пробвай на всички страни!

  А-ЛЕКО. Добре, натискам play.

 

  Върти дистанционното, но без резултат.

 

  КОНФЕТКА. Ох, нещо ме блъсна в гърба!

 

  Обръща се и започва да движи ръцете си като в пантомима.

 

  КОНФЕТКА /паникьосано/. Това е бариерата. Стигнала е до нас. Загубени сме!

  МАЙ ГАНЬО /мърморейки/. Само за себе си говорѝ! Ти със сигурност си загубена!

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Ей, мерѝ си приказките!

  КРЕСЛИВЕЦА /пробва от другата страна, блъска се в бариерата и крещи/. И тук има, ще ни смачка!

  МАЙ ГАНЬО. „Стоп“, натисни „стоп“ бе, ахмак!

  А-ЛЕКО. Вече го натиснах! Няколко пъти. Не става!

 

  Петимата вече са толкова нагъсто, че се блъскат и препъват. Конфетка бута назад Май Ганьо, но той само върти очи и пухти. А-леко насочва дистанционното нагоре, натиска го и бариерата спира да се движи.

 

  КОНФЕТКА. Спря! Май Ганьо, слез ми от палците, ако обичаш! 

  МАЙ ГАНЬО. Аз бих слязъл с най-голямо удоволствие, но след това ще трябва да стъпя някъде. Къде ще заповядаш да е? На ръцете ти, или да ти се кача на главата?

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи към А-леко/. Можеш ли да махнеш стените? Или поне да ги раздалечиш?

 

  Май Ганьо си запушва ушите и удря с лакът Конфетка. В отговор Зрителя-актьор го ръга в корема. А-леко натиска нещо и стените пак започват да се събират. Кресливеца вцепенен го гледа в ръцете и не реагира.

 

  МАЙ ГАНЬО. Назад бе! Натисни първо „стоп“, а после стрелката назад, а не напред!

 

  Стените спират, а после започват да се раздалечават. Героите въздъхват с облекчение и се отделят един от друг.

 

  МАЙ ГАНЬО. Уф! На косъм бяхме!

  А-ЛЕКО. Това не е всичко. Още не сме премахнали бариерата. Само разширихме похлупака. Пак сме си вътре. Добре, други бутони няма, значи трябва да пробваме с комбинация.

 

  Натиска известно време бутоните и маха с дистанционната на различни страни. След едно непроизволно движение изведнъж духва вятър и развява косата на Конфетка. Тя намръщено се опитва да си оправи прическата, а после зяпва и замръзва с вдигнати ръце. Май Ганьо тича след розата, която вятърът е изскубнал и тя се е затъркаляла по пътя. Вдига я и я прибира в джоба на неопрена си. Перуката му също се вее и той я придържа с ръка. Започва да вали. Кресливеца подлага длан под дъжда.

 

  КРЕСЛИВЕЦА. Вали!

  МАЙ ГАНЬО /подскача/. Вали, вали, вали! Свободни сме!

 

  Прави пирует, хваща А-леко и започва да го върти и да скача в кръг около него.

 

  МАЙ ГАНЬО. Успяхме, свободни сме! Ура!

 

  Всички подскачат, танцуват и се радват.

 

  МАЙ ГАНЬО. Чакай аз да извадя от неприкосновения запас. От толкоз щастие май станах щедър.

 

  Отива при раницата, рови там известно време и от един таен джоб на дъното вади няколко сиви шлифера с качулки.

 

  МАЙ ГАНЬО. За чадъри нямаше място, ама и шлиферите вършат работа. На теб и на теб, и на теб… Да помните вий Май ви Ганя и да не викате, че е стипца и злодей! Хаир ви правя, да не са простудите!

  КОНФЕТКА. Очаквах да извадиш някоя бутилка вино, пък ти – шлифери! /Отива до дървото и оставя там шлифера. Същото правят Кресливеца и Зрителят-актьор. Само А-леко все още държи своя и се чуди да го облече ли или да последва останалите/. Ние нямаме ние нужда от никакви шлифери, Май Ганьо!

 

  Махва с ръка и дъждът спира. Май Ганьо подлага длан.

 

  МАЙ ГАНЬО. Я, спря! Как го направи тоя фокус?

  КОНФЕТКА. Ей така! /Вади иззад гърба си една глава на жена досущ като нейната/.

  МАЙ ГАНЬО /гледа и сочи последователно главата на Конфетка на раменете ѝ и тази в ръцете ѝ/. Ти-т-т-ти, две глави ли имаш?

 

  Конфетка дърпа ципа на главата в ръцете си и оттам се показва глава на маймуна с дълга руса коса. Тя я надява на главата си. После бърка в джоба на неопрена си и вади маймунска опашка с голям рус пискюл. Слага си опашката.. Кресливеца и Зрителят-актьор правят същото.

 

  МАЙ ГАНЬО /слисано/. Вие-в-вие сте маймуни!? Или сега си сложихте маски на маймуни. Защо?

  КОНФЕТКА /тържествено/. Бяхме с маски на човеци досега. А това е истинският ни облик. Наистина сме маймуни. Венецът на творението на тази планета. Шефът /сочи нагоре/ ни поръча да направим селекция на човешкия род. Тъй като еволюцията ви се оказа в задънена улица, той великодушно реши да ви се даде още един шанс. Затова организирахме конкурса в Ново Вавилоново. Всички други хора се провалиха. Останахте само вие двамата. Поздравления!

  МАЙ ГАНЬО. Но… Конкурсът не беше ли за паркомясто в Синята зона на Ново Вавилоново? Едногодишен безплатен абонамент, прекрасен вид към Гладиаторската арена, безупречна техническа поддръжка? Всичко в рекламата е било лъжа, така ли? Аз за какво стрелях по него, маймуната му с маймуна? /Сочи към Кресливеца/. Упс! Пърдон!

  А-ЛЕКО. Ами другите? Ти каза… много коли… Какво стана с тях?

  КОНФЕТКА /тъжно/. Само вие двамата стигнахте до финала. Всички останали се провалиха.

  А-ЛЕКО. Те… мъртви ли са?

  КОНФЕТКА. Почти. Подготвят ги за утилизация. Но това са подробности от кухнята на конкурса, които вас не ви касаят.

  А-ЛЕКО. Но…

  МАЙ ГАНЬО. Сус бе! Не чу ли какво каза дамата? Утилизация, подробности… не ни касае! Ние друго искаме да разберем. Ти каза, втори шанс. Какво ще рече това?

  КОНФЕТКА. Втори шанс да бъде създадено ново човечество, което ще излезе от задънената еволюционна улица и ще развие у себе си всички положителни човешки черти, които по някаква причина вашият вид като цяло вече е загубил – доброта, състрадание, щедрост, отстъпчивост, великодушие…

 

  А-леко и Май Ганьо се споглеждат и се дърпат стреснато далече един от друг.

 

  МАЙ ГАНЬО. А, не! Аз с него човечество няма да създавам! No way! Аз съм старомоден и традиционалист, а прапрадядо ми беше от Консервативната партия. Нито ще раждам от него, нито ще го заплождам. И реброто си не му давам, нито му искам неговото!

 

  А-леко, загубил ума и дума, кима утвърдително.

 

МАЙ ГАНЬО /приближава се плътно до Конфетка/. Но виж, с тебе, маце, нямам нищо против да създам още пет човечества, ако и да си с опашка! На линия съм! Какво трябва да направя? Ти вече изяде ябълките. Да ти откъсна една крушка? /Вместо към дървото, гледа към тавана/… На Едисон. Той едва ли ще има нещо против. Нали оня разправяше… Адам Балкански, Ева Еврика и не знам си какво! 

  КОНФЕТКА /ядосано/. Бабини деветини! Зърки само се будалкаше с вас. А аз не съм ти маце – котките са от друга инстанция. Казвам се Кокò. Което не идва от кокошка, а от Кокотка. Това е истинското ми име. И ще ви кажа истината за Сътворението от първо лице. Защото аз съм Ева, което не е име, а прозвище и не значи „живот“, а „животно“! Както виждате, не съм човек, а маймуна. И слава Богу! Маймуните винаги са били първите – оня Чапкън дървен ви го каза, ама вие не чувате! Защото ушите ви още са пълни с блатна кал, въпреки че отдавна сте изпълзели на сушата. Аз лично прелъстих змията и така се пръкнаха динозаврите, после прелъстих Адам Балкански и така се пръкнаха хората. После змията прелъсти Адам Балкански и никой не се пръкна. Явно пръкването на венец на творението и сега ще легне изцяло върху моите крехки женски маймунски рамене. Динозаврите не се понравиха на Шефа, защото бяха кръвожадни и глупави, той им прати оня гигантски метеорит и те измряха. Хората пък бяха алчни и жестоки. Адам Балкански беше развратник и в пенсионна възраст роди Ной от НОИ. Ной пък беше корумпиран. Шефа прати Потопа и всички потомци на Адам измряха, с изключение на Ной от НОИ и семейството му. Те подкупиха един кит в Панчаревското езеро, което междувременно беше станало море, три дни плуваха в благоутробието му сам-там, изпоядоха всичката риба, която китът поглъщаше, а за кита – дръжки. Накрая китът се спомина от глад, Ной от НОИ направи дупка в бюджета на кита и така се измъкнаха на свобода. Водата беше вече спаднала. Разбраха това, докато плуваха и търсеха суша. Един гълъб с маслиново клонче в човката кацна на главата на Ной и се изцвъка отгоре, Ной се ядоса, изви врата на гълъба, изяде го барабар с перата от бюджета му и си замези с маслинките от клончето. Остави само една – за разсад. Когато той и семейството му доплуваха до брега, разбраха, че са прецапали не Панчаревското езеро, а Средиземно море и са спрели до остров Сицилия. Слязоха на брега, Ной посади последната маслинка и така се появиха сицилианските маслини. Всички хора оттам нататък са потомци на оня Ной от НОИ – Май Майския, Вай се Вайка на Майка и производните им, а всички маслини в света всъщност са сицилиански. Шефа гледà, гледà сеира на хората няколко хилядолетия, накрая му писнà и сега е решил да ви даде последен шанс, преди да ви унищожи окончателно. 

  МАЙ ГАНЬО. Тю да му се не види и бонбонката – пръкнала динозаври, пръкнала хора, пръкнала дупки в бюджета… А как се правеше на недостъпна!

  КОНФЕТКА-КОКÒ. Млък, недоразвито водорасло такова! Шефа ви затвори в Синята зона на космическия парк, осигури ви въздух, вода и храна като очакваше с времето да се очовечите, а вие за милион години еволюция си останахте все същите маймуни! И съсипахте парка. Знаеш ли колко струва един такъв проект, маймуно такава? Много!

  МАЙ ГАНЬО /мърмори/. Ти да видиш, кой го казва!

  КОНФЕТКА-КОКÒ /преглъща гнева си и по-спокойно и с официален тон/. Има една добра и една лоша новина. Добрата е, че срокът на наградата в конкурса за безплатно паркомясто на Синята планета не е за една година, а е доживотен. Лошата е, че местата не са пет. Не са дори и две. Мястото е само едно.

  МАЙ ГАНЬО. Че нали ние двамата… Работата уж беше опечена…

  КОНФЕТКА-КОКÒ. Вие двамата сте полуфиналистите. Сега предстои финалът. Ще се състезавате помежду си. За целта…

  МАЙ ГАНЬО. Само момент, госпожо маймуна! Ей сегинка! Задръжте малко!

 

  Отива до раницата, бърка пак в тайното отделение, вади един голям стъклен флакон с гравирана отпред българска роза и с бистра жълта течност вътре и го носи при останалите.

 

  МАЙ ГАНЬО. Не е коняк. Розово мàсло. Мускалите вече са демоде, та затова… Стъклен флакон, 700 милилитра чист екстракт. Уникат! Аз съм му дистрибуторът. Докарвам си допълнително покрай убийствата… Като с шлиферите. Мадмоазел… Тука нали се каза, че пушката накрая не трябва да гърми, а пък аз обещах да не стрелям повече?

  КОНФЕТКА-КОКÒ. Е?

  МАЙ ГАНЬО. Ами няма да гърми. Казана дума – хвърлен камък.

 

  Хвърля с все сила флакона и удря А-леко по главата. Флаконът се разбива, разнася се  дим на розови облачета, а А-леко се свлича бездиханен на земята. Всички ахват и се струпват около А-леко. Конфетка хваща ръката му и след малко я пуска.

 

  КОНФЕТКА-КОКÒ. Мъртъв е.

 МАЙ ГАНЬО. Ха тъй! Пушката не гръмна, но за флакони с розова вода за уста никой нищо не е казвал. Сега аз съм единственият претендент за мястото. И единственият победител!

 

  Радостно се удря по гърдите. Отзад се чува шум от кратка препирня.

 

  КРЕСЛИВЕЦА /крещи/. Светѝ му маслото на тоя изверг!

 

  Разнася се изстрел. Май Ганьо се свлича до А-леко и замира неподвижно. В очите му е застинало огромно учудване. Зрителят-актьор връща пушката на Кресливеца.

 

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Кой е казал, че правилата не могат да се променят? Това беше най-приятното ми убийство от всички досега. А аз съм доказан професионалист! 

  КОНФЕТКА-КОКÒ /отива до падналия Май Ганьо и го подритва/. И този е мъртъв. Сега какво? Останахме без състезатели. И премии няма да получим! Бананите от Жълтата зона ще изгният напразно. Цял камион бяха! И с кого ще създавам ново човечество?

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР /хваща под ръка Конфетка и я повежда към края на сцената. Кресливеца тръгва редом с тях/. Все ще се намери някой. Кокò, хрумна ми една идея! Казват, че магаретата от Сивата зона на парка били много добродушни и интелигентни животни – музикални, културни, трудолюбиви. И изключително потентни!

  КОНФЕТКА-КОКÒ. No way! Аз магароци и магаруни няма да пръквам. Не съм ви някоя маймуна за разплод. Подавам оставка! Намерете си друга майка на венеца на природата! 

  КРЕСЛИВЕЦА /без да крещи/. Жалко, че вече няма на кого да крещя. Но пък ония магарета били много гласовити… Кокò, няма ли да размислиш? Заради еволюцията! Имам един познат Сивчо…

 

  ЗРИТЕЛЯТ-АКТЬОР. Ега ти еволюцията, щом ние сме ѝ главните герои!

 

  Стигат до края на сцената, връщат се към кулисите и излизат. На сцената притъмнява. Звучи песента „Ево-люция“.

 

Текст:

 

Хора с дух непримирим

дърпат дявола рогатий

за опашката сред дим,

а пък Господ – за брадата.

 

В шлиферите все се врат

и по джобове надничат,     

и кълнат се, и кълнат,

че безумно те обичат.

 

Припев

 

Шведска маса е светът

и глупаци го крепят:

яж на воля, пий и пей,

ашколсун бе, меринджей!

 

С камамбер и боб пане

си препълнихме софрите,       

вино пием Шардоне                           

в стари мехове пробити.

 

Търговийката върви

с депутати, политици,

гюлът свърши се, уви,

и останахме по… жици.

 

Припев

 

Шведска маса е светът

и глупаци го крепят:

яж на воля, пий и пей,

ашколсун бе, меринджей!

 

Телефонът ни е бог,

нетът – майка и съпруга,

пръв приятел – мистър Блог,

а учител – чичко Гугъл.

 

Времето не му е днес,

няма да му е и утре

на човешкия прогрес,

щом лицата ни са мутри.

 

Припев

 

Шведска маса е светът

и глупаци го крепят:

яж на воля, пий и пей,

ашколсун бе, меринджей!

 

Пасти лапаме, не хляб,

с паст – в конфети и бонбони.

С взор, уж виждащ и несляп,

вечно кьоравото гоним.

 

Шлифери навред – Бог дал,

но човеците – малцина.

Който сварил – се наял

и се возил в лимузина!

 

Припев

 

Шведска маса е светът

и глупаци го крепят:

яж на воля, пий и пей,

ашколсун бе, меринджей!

 

А Земята се върти

и в посока неизвестна

някой ден ще отлети –

вертикално и отвесно.

 

Преминават век след век –

еволюция незрима,

а маймуна и човек

са си все тъй синоними.

 

Припев

 

Шведска маса е светът

и глупаците крещят:

Яж на воля, пий и пей,

ашколсун бе, меринджей!

 

 

                                                              Завеса.

 

---

  Пиесата участва в конкурса на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София, за камерна пиеса – 2024 и не спечели награда. „Задънена улица“ е написана през март 2024 г. Вдъхновена е от филма „Бай Ганьо“ с участието на големия наш актьор Георги Калоянчев. Уточнявам, че когато я писах, не знаех, че тази година честваме 100 години от рождението му, както не знаех, до вторник, 14.01.2024 г., резултатите от конкурса, нито кой участва в него. Резултатите са били обявени на 13 януари вечерта. Всяко съвпадение на имена в това и в други мои публикувани в сайта произведения е случайно. При подбора на имена в произведенията си се водя единствено стилистични съображения.