3

Помощник детективът:

- Имаме работна теория. Костюмиран човек е поканен в дома на Стефан във връзка с уреждането на някакви документи. Удушава го, след като е подписал и после се омита.

- Предстои да разберем.

Както си говорят на стълбището, към тях се приближава един от следователите, за да докладва:

- Не можем да определим точен ден или час на смъртта, но нещастникът определено ни е напуснал преди повече от 6 дни. В килера намерихме няколко пирона, вероятно за закачане на ключове. На единия нямаше нищо, но на другия намерихме този.

- Отлично. Първо тавана, после мазето, а дотам с Пламен.

Главният детектив почука на вратата точно срещу тази на апартамента на Стефан.

4

Пламен – къдрав и усмихнат младеж с очила. Облечен с фланелка и дънки. Нормален човек.

- Искаме да ви разпитаме във връзка със смъртта на вашия съсед Стефан.

- Преди малко разбрах. Разбира се, заповядайте вътре.

Той заведе детектива и помощника му в хола и ги посъветва да седнат. Неговият дом определено беше по-добре обзаведен от този на Стефан. Изглеждаше добре.

Двамата си избраха столчета до масичката с телефона. Не, бяха два стационарни телефона един до друг. Дотук беше с нормалния човек.

- Кога за последно видяхте съседа си Стефан?

- Преди седмица, като се прибирах от работа.

- Забелязали ли сте някой друг да влиза в дома му?

- Само веднъж – един костюмиран човек.

- Целият в черно?

- Може би е бил в траур! – Пламен се смееше искрено.

- През последната седмица някой да Ви е идвал на гости?

- Да, гледахме филм и после си отиде. Беше преди 4 дни.

- Знаете ли някой да има ключ за мазето, апартамента или тавана на Стефан?

- Не.

- А ще ме заведете ли долу?

- Нямам ключ за неговото мазе, но поне до вратата ще стигнем.

- Не се притеснявайте.

5

Пламен ги изведе във входа на блока. ‘Порталът към подземията’ се представляваше от невзрачна, сива врата. След като беше отключена, се разкри стълбище, което се спускаше няколко метра надолу и водеше до началото на мрачен коридор. Единствено осветление беше стара електрическа крушка, висяща някъде по-надолу. Тримата слязоха. Коридорът беше къс. Четири врати – по две от всяка страна. Едно мазе за всеки и друго широко помещение с мивка.

Пламен им показа старата врата, която водеше към мазето на Стефан и се отдръпна. Ключалката беше здрава и не позволяваше да се проникне вътре лесно. Детективът изпрати асистента си да повика някой за помощ и пожела входът към мазетата да остане отключен.

Същевременно той и Пламен започнаха разговор:

- Когато идвах, забелязах, че покривът е преустроен, за да се направи някакво разширение, на таванско помещение, може би…

- Да, мое дело е. По принцип таваните са пълни с вехтории, а аз исках да пригодя моя за живот.

- Законно ли е?

- Напълно.

- И как го използваш?

- Понякога се качвам, за да гледам квартала от високо. Има полза. Друг път, когато брат ми идва на гости, му позволявам да нощува горе.

- Кога за последно се видяхте с брат ти?

- Нали ви казах – преди 4 дни.

- Но Сашка не знае, че той Ви е брат!?

- Не е питала!

- И как се казва?

- Мартин.

- Бих искал да го разпитам по-късно – може и да е видял нещо, предвид това, че идва често. Моля да го повикате след малко. А той има ли ключ за Вашия апартамент?

- Не, не съм му давал.

6

Криминалистите дойдоха, като носеха намерения ключ в пликче за улики, заедно с още дузина пособия за отваряне на врати. Ключът беше изпробван и след като не свърши работа, се стигна до заключението, че е за тавана. Изглежда някой беше откраднал този за мазето. Това обаче не спря полицията да проникне вътре само за няколко минути.

Ако някой беше видял апартамента горе, едва ли би очаквал по-мръсно и неподредено място в същата сграда. Ето че имаше. Мрачно, дълго помещение, влажно, без прозорче, само елементарната лампа, висяща отгоре. Останалото – боклуци, особено в предверието. Старо колело, проядени от молци дрехи, железа, доста дъски и много други неща, чиито произход трудно се определяше. Цялата тази неразбория беше поръсена с буци пръст и много прах, които правеха мястото да изглежда наистина мръсно. Детективът се сдоби с фенерче и влезе навътре в помещението. Там намери и обяснение за разпръснатата наоколо земя:

Бетонните плочи, които покриваха пода навсякъде другаде из мазето, тук свършваха. В края на помещението имаше и квадратна дупка, дълбока около един метър. Дупката беше празна, така че можеше да се предположи, че каквото е имало вътре, вече е извадено. Може да се предположи, че става дума за сандък. Единственото намерено вътре беше бяло парче плат, вероятно от нечия дреха. Лопата не се виждаше наблизо.

Следователят излезе от мазето на Пламен, а там го чакаше друг помощник, готов да му докладва:

- Имаме още информация за убития: Разбираме, че е съден от някоя Сашка Василева, която е установила, че той се опитва да разшири мазето си незаконно. Делото все още не е приключило. Също човекът е бил самотник – и майка му, и баща му са вече мъртви.

- Изглежда ще разреша този случай, без да излизам от сградата! 

Вече сме почти наполовина. Очаквайте продължението!