Загуба
Бързах да се прибера след поредния ми изтощителен работен ден. Едва свързвахме двата края, но бях щастлив с любящата си съпруга и двете ми дечица. Синът ми - четиригодишен и малката ми принцеса, която днес я очакваше голяма изненада. Навършваше годинка от появяването ù в живота ни. Никога не съм си и мечтал за повече. Радвах се на всеки миг, който ми беше дарил животът.
Нещо ме присвиваше стомаха и някакво ужасно чувство ме тормозеше по пътя ми за вкъщи. Забързах крачката и започнах сериозно да се тревожа, когато забелязах насъбралия се народ пред малката ми къща. Опитах се да премина преградата от човешки тела и за жалост чух доста лоши отзиви за нахалството си. Никой не предполагаше, че това е домът ми и че аз бързах тъпчейки на място. Чувах ужасни неща.
- Била е самичка и някой е звъннал на вратата. - казваше нечий глас.
- Детето е отворило и крадецът е влязъл. - дочух от другаде.
- Вероятно е застрелял жената пред очите на детето...
Тук някъде очите ми озлобяха, тялото започна да ми се поти и стиснах ръката си в юмрук толкова силно, че сред всичката шумотевица чух изпукването на кокалчетата ми.
Нечии ръце ме спряха. Май са били няколко души, защото чувствах, че силата ми е без контрол. Блъсках всичко, което се движеше. Нещо студено попадна в ръцете ми. Изведнъж всички се отдръпнаха да ми направят път. Това и исках. Затичах се и преминах вратата, като никой не се опита да ме спре.
Гледах сина си, свит на кълбо на земята върху тялото на жена ми, опръскано цялото в кръв. Забравих да дишам. Люлката на малката ми принцеса се поклащаше, а тя от вътре се давеше от писъци. Очите ми шареха из стаята и се чувствах опасен, злобен и обезумял. Отдръпнах се настрана и се свлякох на пода. Допрях нещо студено до челото си, което ми напомни, че държах нещо в ръцете си. Изхвърлих го уплашено от себе си и то се удари в стената. Чу се изстрел. За миг усетих една лекота, която ме издигаше, като перце във въздуха. Затворих очи и се сетих, че днес трябваше да отпразнуваме годинката на малката ми принцеса. Толкова много неща бяхме приготвили. Нямам време за дрямка. Но бях толкова изтощен, че си казах.
- Само минутка ще се отпусна, мила, само минутка...
Всички прилики с действителни лица са просто съвпадение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елeна Всички права запазени
