Сълзите се стичат по мрачното лице. Очите, кръвясали гледат тъжно в нищото. Тялото стои замислено. Душата чувства самота. Вятър подухва леко и разнася из света историята на момиче загубило най-добрата си приятелка. Всички чуват безпомощният й зов. Чува го дори и момичето, което й беше приятелка. Двете, на различни краища на света стоят и гледат Луната. Някога бяха неразделни. Бяха най-добрите приятелки на света. Но се случи нещастие.
В един горещ летен ден те си говореха. От дума на дума започнаха да се карат. Беше им за първи път. Едната затвори телефона. Другата я последва. След малко първото момиче осъзна грешката си. Разбра, че не си заслужава да бъде скарана с най-добрата си приятелка. Та те скоро щяха да направят година, от както са се запознали.
Тя бързо набра номера на приятелката си. Другата обаче и затвори. Една по една сълзите капеха от очите на момичето. То искаше да се извини. Взе лист хартия и химикал. Изля душата си в него. Написа писмо пропито с тъга, самота и сълзи.
Мо ...