Закъсах го с тоя мъж
Закъсах го с тоя мъж
Леле к'во стана! Аз от акъла си патя. Нали летя като линейка кога, кой ми звънне. И нали милото ми, не ме вижда често. Поради тази причина, реших да се снимам в цял ръст. Извадих две снимки и му ги дадох. Викам му: „Ще целуваш едната като ти домъчнее за мен. Като се измокри - хващаш другата, докато първата изсъхне и така." Да, ама нещо тези срещи с Откровенци зачестиха и снимките не могат да изсъхнат. Викам му: „Айде, с мен!" Той: „Не!" Как не, бе?! Звъни Мая. Давам му телефона и му казвам: „Айде, откажи й, ако можеш!" И той не може да й откаже и тръгваме. Другият път звъни Пинче. Айде й на нея не може да се откаже и отиваме. Сядам до едно младо, хубаво момче. Много ми върви на мене. Загледах го, ма това наш Ники Драгиев. Викам му: „Аз съм ти фенка!" „Верно ли?" „Може да съм Лажова, но не те лъжа!" „Това трябва да се полее!" „Ха, наздраве!" След малко той ми казва: „Знаеш ли - и аз съм ти фен!" Викам му: „Не се чувствай неудобно. Ти пък веднага да си върнеш жеста!" „ Не, сериозно - и аз те чета!" Айде и това трябва да се полее. И така цяла вечер се чукахме с момчето... с чашки. Айде и Адамов ми хареса. Айде и с него „Наздраве!" Викам на Пинчето да каже некое стихотворение, та да забаламоса моя, та да си говоря спокойно с Ники. Моя като се ококори. Той скоро ще пропише стихове, ако идва по-често смен. На Ники му викам: „ Това е брат ми". Питам го: „А русокосото ангелче до тебе, кое е?" „А, това ми е братовчедка!" Мале, много хубава родата, бе! По едно време стана много горещо. Питам ги искат ли да им духам. И като започнах да духам на всички, дето беха на масата... с ветрилцето. Голем кеф! На другия ден ме цепи глава. Дали мъжът ми не ми чука главата в стената цяла нощ? А от това духане нещо настинах.
Мале, лудо влюбена съм в тоя Драгиев! Млад, красив и талантлив. А какъв глас има... На другата сбирка пак съм плътно до него.
До тук добре. Обаче в събота ставам в осем сутринта. Мъжът ми ококори очи, за малко да му изпаднат. На мен, докато не ми донесат кафето в легълцето, не ставам. „Къде?" „Как, къде? Мая и Креми ме чакат долу на кафето." „ Ще дойда да ги почерпя, че са те вдигнали от леглото." „Ела!" Е, това не трябваше да го казвам. Моя ги хареса. Вечерта ми звънят пак двете кукли. Щели да вечерят на хлад извън София, да идваме. Викам си - тоя път моя ще ме убие, без да му мисли много. Давам му телефона и му казвам, че е много далече, ако иска да откаже. Той взима телефончето и... "Идваме, Майче, знам го къде е!" Ние си станахме рода вече.
Но си мисля, че не трябваше да го запознавам с толкова готини хора, защото... Аз не знам дали на срещата на ОТКРОВЕНИЯ във Варна ще ходя, но Васето ще е там. Даже ме е страх, че ще вземе да пропише. Що ми требваше да го запознавам с Мая. От нея тръгна цялата работа. Нищо, на мен Филип ми хареса, пък е и по-млад от моя. Хак й е, да се оправя сега, щом е толкова магнетична...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
