29.10.2018 г., 10:41 ч.

Замъкът на Жабока-Принц 

  Проза » Приказки и произведения за деца
992 0 0
9 мин за четене

           Ей такива странни истории се случват понякога съвсем неочаквано! Но ако се питате дали аз съм целунала принца, ще ви кажа, че когато писах това, все още не бях посетила Лондон и не  се бях разхождала край Темза! Но когато отидох...има ли нужда да ви казвам, че веднага открих мястото?

               ЗАМЪКЪТ НА  ЖАБОКА –ПРИНЦ

-Бабо, бабо, откога те чакаме! - Русалия и Виктор се спуснаха да прегърнат баба си, която внимателно остави големия червен куфар настрана и разпери ръце за да ги гушне и двамата едновременно.

- Милите ми внучета, но аз отсъствах само десетина дни!

- Бабо, беше ли в Лондон?- попита Виктор.

- Да, миличък, видях много неща там и се разходих из целия град!

- А намери ли приказка? - попита Русалия - Ти обеща, помниш, нали? Да не би да валеше толкова, че да ти е попречило времето?

   Баба им се усмихна широко. Това беше тяхната игра, тя намираше приказки навсякъде и ги разказваше на децата, а те се чудеха кога ще започнат и те да откриват вълшебните истории , които бяха скрити около тях.

- Да, деца, намерих една страхотна приказка!

- Разкажи я, разкажи!- дърпаха я за ръцете малките. - Ето, донесохме ти пантофите, сега ще ти налеем и сок! Сядай на дивана и започвай!

  Макар че беше доста уморена от пътуването през почти половин Европа, баба им покорно седна на дивана с топлите чехли на краката, а те се настаниха от двете й страни.

- А вие вечеряли ли сте?

  Въпросът беше много уместен, но децата и дума не даваха да се издума за ядене, преди да чуят приказката.

- Добре, тогава слушайте внимателно... Разхождах се на брега на Темза и изведнъж видях едно място, където можеше да се слезе до водата, не знам защо, но много исках да отида там. Валеше дъжд, както през цялото време на престоя ми в Лондон, духаше и вятър, но аз си имах здрав дъждобран и топли ботуши и той изобщо не ме плашеше. Исках да направя снимки на реката и нищо не можеше да ме спре.

  Както си крачех бавно, изведнъж чух глас:

- Хей, принцесо, няма ли да си измокриш краката?

 Озърнах се наоколо, но не видях никого, още повече,че гласът ми говореше на български, а нямаше как някой непознат да е разбрал, че това е моят роден език, защото навсякъде бях говорила на английски. Помислих, че ми се е сторило и продължих пътя си.

- На тебе говоря, не разбра ли? Ехоо!- чух отново същия глас и силен плясък в реката. Обърнах се по посока на шума и видях голям жабок, който ме гледаше с опулените си очи от повърхността на водата. Нямаше как изведнъж да повярвам, че той говори, но наоколо не се виждаше никакъв човек. - Стига си се чудила, да, аз ти говоря и ако не възразяваш, нека да ти се представя...

- Но...ти си жабок! Аз не знам, истина ли е или си въобразявам...пия едни хапчета за сън, да не би да е от тях?

- Истина е, разбира си, както е истина, че вече няколко столетия съм в тая тиня тук и в тоя грозен образ! Принц Каспар Фредерик Рене дьо Сен-Клер херцог Уинчестър и граф Халщайн на вашите услуги, мадам! Съжалявам, ако съм те изплашил, но нямах изход, трябваше да привлека вниманието ти, защото...

- Да си ме изплашил, ти! Разбира се, че не си, само дето не очаквах  жабок да ми подвиква на брега на Темза...на моите години! Трябва да се засрамиш от поведението си, но какво ли разбира един жабок!

- Виж, признавам, че държането ми не беше много на ниво, но ти вече разбра,че съм омагьосан принц и може би знаеш продължението на приказката...

- Да, трябва да те целуне млада девойка за да си възвърнеш образа и после ти да се ожениш за нея. Но аз няма как да ти помогна, защото не съм ти сватовница! Не познавам млади девойки тук, всъщност, познавам една, но тя си има приятел! Може би ще трябва пак да изчакаш. Оттук все ще мине някоя красавица и ще се смили над тебе... Всъщност, не мога да си обясня нещо... Как така ме заговори на родния ми език?

- О, това ли!- разсмя се жабокът - В моето потекло се преплитат много благороднически фамилии от всички монархии в Европа! Сама разбираш, че сред тях е и дъщерята на цар Иван Александър... Злите езици твърдят, че е незаконна, но все пак е принцеса! А според изискванията на фамилията ми, аз трябваше да усвоя езиците на всичките си прадеди. За целта имах няколко века и така научих и твоя език... А сега трябва да ти кажа най-важното... Ще си шокирана, но моля те да ми повярваш...

   Чудех се какво ли щеше да ми каже, след като се запознах с него, едва ли нещо вече можеше да ме шокира.

- Ти трябва да ме целунеш!

- Не!

- Да, да, точно ти! Така е посочено в предсказанието! Отдавна трябваше да стане, но ти така и не се накани да дойдеш в Лондон! И сега можех да те изпусна заради проклетия дъжд, който толкова плаши хората от континента! Моля те, само една целувка!

  Можете ли да си представите колко бях стъписана? Аз съм била предопределена да върна образа на самия Жабок-Принц! Вдовица на шестдесет години, късогледа и с боядисана коса!

- Но това е невъзможно, аз съм жена на възраст, имам дори внуци! Изобщо не съм хукнала да си търся принц, никога не съм  търсила, аз съм твърда републиканка! Объркал си се, сигурно не си прочел правилно предсказанието!

- Ти не си наясно, аз го чета от няколко века! Хайде, моля те, няма да ти струва кой знае какво... А и аз обещавам да се оженя за тебе.

- Ти си луд! Как ще се ожениш за жена на шестдесет години с две внучета? Не, не, търси си друга!

- А ти не разбра ли, че НЯМА ДРУГА! Ако не искаш да се омъжиш, няма да настоявам, а може и да се разведем след това...

- Добре. Може да те целуна, но ако нищо не стане, няма аз да съм виновна, а твоята неправилна преценка... И още нещо... Не искам да те обидя, но никога не съм целувала жаба и може да повърна!

- Да, бе, да, а когато се появи принцът, не повръщат, нали?

- Така е, повечето жени си мечтаят за замъци и блестящи бижута... За такова нещо биха преглътнали всичко!

- Трябва да ти кажа, че аз нямам замък...

- Как така, нали си принц? - учудих се аз.

- Потомците на брат ми завзеха всичко, толкова отдавна изчезнах от погледите им, че никой вече не си спомня за мене... Хайде, затвори очи и ме целуни!

  Коленичих на мокрите камъни и се наведох, а той почти се изправи на задните си крака. Затворих очи и започнах да си повтарям: “Само да не повърна! О, не, непременно ще повърна!“ След това докоснах мократа му уста. Слава Богу, не повърнах и моментално отворих очи. Мислех, че ще го видя, но него го нямаше.

- Ехоо, тук съм!- чух познат глас. На няколко крачки от мене се беше изправил възрастен мъж, висок, с побелели коси, слаб и с поизпъкнали зеленикави очи.- Това съм аз, принц Каспар Фредерик Рене дьо Сен Клер, херцог Уинчестър и граф Халщайн!

- Но ти не си млад, а...

- Какво да се прави, няколкото столетия в тинята ми се отразиха неблагоприятно... Добре е, че поне нямам шкембе и не съм оплешивял!

- И какво ще правиш сега?

- Първо да си извадя парите! - и той измъкна от водата тежка торба. - Пълна е с пенита, евро и долари! Нямаш си представа колко пари хвърлят хората в реката! От десетилетия ги събирам за тоя ден!

- Добре, казах аз, вече ти помогнах, имаш и пари, сега сам се оправяй!

- Все пак си помисли, можем да се оженим, нищо, че нямам замък...

- Остави!- махнах с ръка аз. - Вече трябваше да съм в музея на Албърт и Виктория, така че всичко хубаво! Ако дойдеш в страната ми, обади се да пием кафе!

  Ето, това е приказката. Сега на света има един принц повече и един жабок по- малко!

- Ама ти наистина ли го целуна? - не вярваше Русалия.

- Да, Роси, съжалих го, толкова време в студената вода и тинята... А сега искам да си почина, че утре ще ходим на село!

   На другия ден тримата пристигнаха на село. Беше ранен следобед, но имаше мъгла и нищо не се виждаше,освен светлините на прозорците.

„Я виж ти, учуди се бабата, съседната къща свети! Но нали собствениците са в чужбина, да не би да са се настанили някои скитници?“ И тя звънна на кмета, който й беше кръщелник.

- Не, кръстнице-вълшебнице, не са се самонастанили! Един възрастен англичанин я купи наскоро! Все чука и трака, явно, сам си прави ремонтите! Чудя се какво прави, да не иска да си построи замък! Пренесе всички камъни, които хората изхвърляха като си чистеха градините! А интересното е, че е научил български още преди да се настани тук!

   Явно, поредният странен чужденец беше си купил къща в селото, успокои се жената. На другия ден децата, които играеха навън, се прибраха, като водеха за ръцете възрастен слаб мъж с изпъкнал зеленикави очи.

- Бабо, това е господин Каспар, може ли да му помагаме да си построи замък? Кажи “Да“, кажи „Да“, ще извикаме и Пламен, Моника и Радой да помагат!

  И двамата, като се прекъсваха взаимно, разказаха , че господинът вече бил построил кулата и сега от стените на старата къща щял да построи самия замък. Доставил цял камион камъни, а в градината щял да насади чудни цветя! И всички деца можели да си играят там, щял да им направи доспехи и мечове!

  Баба им донесе чай и една кутия с луковички на лалета.

- Може ли ние да ги насадим, сър Каспар?- попита Виктор.

- Разбира се, момчето ми! - отговори възрастният човек.- Но ти защо ме нарече така?

- Щом си имате замък, значи сте принц, така че трябва да ви казвам „сър Каспар“! - мотивира се момчето, което беше добре възпитано.

- Бабо, прошепна Русалия на ухото на баба си - струва ми се, че господин Каспар е Жабокът-Принц! Не е ли същият, бабо? Иначе защо в градината ще има езерце с жаби?

- Роси, не е прилично да си шушукаме в присъствие на други хора! - смъмри я вместо отговор баба й. Но трябваше да признае,че логиката на момиченцето беше желязна.

......

   Странният съсед вече си беше в къщи и говореше по телефона.

- Тук адвокат Сандърс! Относно делото за придобиване на собственост на двореца Кенсингтън, сър Каспар... Представих в съда всички документи и вие ще спечелите!

- Благодаря, адвокат Сандърс! Добре сте се потрудили, вече съм привел парите за хонорара ви, но ще искам от вас  още едно нещо. Моля да оттеглите иска.

- Сър Каспар! Принц Каспар, но този дворец си е ваш по право!

- Не, господине, не ми е нужен дворец в Лондон. Аз си построих един тук. И не го строя сам, а с много прИятели! Заповядайте на гости с госпожа Сандърс при първа възможност!

   И принцът погледна към двора,където децата усърдно садяха луковичките на лалетата и минзухарите.

                           Ноември 2016

 

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??