Запознанството

        – Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен.
           – А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя
           – Приятно ми е!    
           – И  на мен!
           – В миналото сте били музикант? Това е много  интересно.
           Защо спряхте?
           – Заради жена! – Маестрото се усмихна.
           – Случва се.
           – Да. Тя предпочете да се отдаде на друго занимание.
           – Ей така изведнъж?
           – Постепенно се отдалечи.
           – Разбирам. Иска ти се да беше друго?
 Антоан се разсмя:
           – Не! Слушай! След десет години това трябваше да свърши. Предопределено беше
          – Съдбата е предначертана, не може  да се променя! 
          – По-точно беше си мръсен номер. Един ден чувствата изчезнаха и тя си отиде.  
          – Какво? – Кристин гледаше стъписана човека до себе си и не вярваше на ушите си. Отначало й се стори шега, но след това разбра, че е пълната истина. Прие я като изповед.
          – Слушай, на теб наистина ли ти е интересно? – нека говорим за по-хубави неща. Кристин го изгледа учудено:
           – А ти защо спря с музиката?
 Маестрото вдигна рамене, после поклати глава
          – Времето й изтече!  
          – Но, музиката няма време.Тя е вечна! Тя остава
          През черните наметала на  нощта - преценката за музиката беше реална. Какво очакваха сега от него – песните му нашумяваха бързо, но нямаше време за нови. Местата в класациите бяха заети именно, заради топлия му глас.
Беше ги изпял с част от сърцето си. Беше  ги изсвирил с  любов...
А сега Любовта я нямаше. Беше си отишла.
          Изведнъж изскърца спирачка. Шофьорът ги видя в  последния момент. Успя да извие волана и да избегне удара. Кристин се сви, като  уплашено малко котенце. Шофьорът  стисна волана и затвори очи. Спасени са...
 В първите мигове беше трудно.  После се съвзеха.
          – Кристин, времето, когато си на Земята, върви бързо. Особено, ако имаш планове. Забързани във вихъра на задачите понякога забравяме за дълбоките подсъзнания на мозъка, в които се съхраняват странни комбинации на емоции, чувства, прозрения и видения за бъдещето.        – Но в един момент се случва най-неочакваното.
         –  В един момент това което ни се случва, изглежда толкова познато и обозримо, че сякаш сме го преживяли вече - но не е точно това.
         – А какво  е? Подсказване от Съдбата? Ехо?
         – Не е и ехо от минал живот, не!
         – Тогава?
         – Така се случи и с мен. Този път не беше сън... Тя се появи!  Появи се точно,когато бях готов за нея...
        – Вие сте били щастлив мъж!
        – Най-щастливият!