22.02.2009 г., 9:44

Защо?

813 0 2
Защо пак греша?
Защо?
Защо пак руша?
Защо?
Защо нараняваме тези, които обичаме?
Защо точно тези, на които във вечна любов се вричаме?

Какво пробужда тази болка в сърцето, когато нараним любимия човек?
Защо от това боли ни, почти колкото него?
Защо им казваме, че ги обичаме,
а в следващия момент след тях за прошка тичаме?
Защо когато обичаме някой,
с действията си му показваме точно обратното?
Защо?

Какво кара този човек още да ни обича,
още да ни търпи, след всичко, което сме му причинили?
Какво му дава сили да се държи добре с нас,
след поредната ни грешка?
Защо всяка обидна дума към любимия човек,
е като нож забит в сърцето ни?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...