Feb 22, 2009, 9:44 AM

Защо?

  Prose » Others
804 0 2
Защо пак греша?
Защо?
Защо пак руша?
Защо?
Защо нараняваме тези, които обичаме?
Защо точно тези, на които във вечна любов се вричаме?

Какво пробужда тази болка в сърцето, когато нараним любимия човек?
Защо от това боли ни, почти колкото него?
Защо им казваме, че ги обичаме,
а в следващия момент след тях за прошка тичаме?
Защо когато обичаме някой,
с действията си му показваме точно обратното?
Защо?

Какво кара този човек още да ни обича,
още да ни търпи, след всичко, което сме му причинили?
Какво му дава сили да се държи добре с нас,
след поредната ни грешка?
Защо всяка обидна дума към любимия човек,
е като нож забит в сърцето ни?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...