9.09.2007 г., 11:51 ч.

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 2) 

  Проза
1032 0 0
6 мин за четене
Акт 2. Той влиза и спокойно сяда пред лаптопа. Почти веднага влиза Тя.
Той: Аз съм вече тук. Обади се, когато се появиш!
Тя: Ехо-о-о-о! Тук съм! Здравей!
Той: Здравей! Как си?
Тя: Нормално!
Той: Искаш ли да продължим?
Тя: Какво?
Той: Онова... от вчера?
Тя: Че вчера какво правихме? (появява се усмихнат емотикон, след него учуден)
Той: Говорихме. Но вчера ти не ми отговори!
Тя: На какво?
Той: Попитах те нещо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??