5.05.2011 г., 21:49

Защото я обичам: Казах ти, че ще се сбъдне!

1.5K 0 3
3 мин за четене

     Тя се прибра вкъщи, вечеря с родителите си и мълчаливо се качи в стаята си, като заключи вратата. Баща ù се беше зачудил защо е така мълчалива тази вечер. Мълчалива, но някак лицето ù грееше. След това му мина, защото знаеше, че не може да не им каже, ако наистина имаше нещо. Може би е от хубавото време и новата обстановка, помисли си той и си пусна неделния мач.

     Тъкмо се бяха преместили, защото баща ù смени местоработата си. Купиха двуетажна къща на главната улица и се преместиха да живеят за постоянно тук преди 2 месеца.

     Още не бяха разопаковали багажа си и тя се запозна с Ерик. Приветливо, скромно, възпитано момче от другата страна на града. Запознаха се още същия ден, когато тя пристигна. Вадеше някакъв куфар от колата и го съзря да върви по отсрещния тротоар. Погледна го, направи ù впечатление елегантния му стил. Той извърна глава, усетил погледа ù върху себе си. След това пресече, застана пред нея и джентълменски ù подаде ръка. ‘’Ерик. Забелязах, че ме наблюдаваш и сметнах за нужно да се представя.‘’ Беше я погледнал право в очите. Тя се притесни от нахалството си. Коя беше тя, че да си позволява да гледа така втренчено  някакъв непознат, който върви по улицата.

     Разбра, че е задрямала, сепвайки се от лекото почукване на прозореца. Обърна се и видя, че Ерик стои на терасата. Стана и отвори вратата към балкона.

-         Ерик, какво правиш тук? – попита тихо тя.

-         Искам да те заведа на едно място. – отвърна той, усмихвайки се.

-         Сега?

-         Аха.

-         Колко е часът?

     Той погледна часовника си.

-         Два без петнадесет.  – отново се усмихна.

-         Удобно време си избрал. – иронизира тя.

-         А ти имаш готини шорти.

Тя погледна с какво е облечена и се ужаси от себе с. Беше задрямала с бял потник и сини шорти на звездички. Допълнително с това беше обула розови пантофки кученца.

-         Наистина ли изглеждам толкова зле? – учуди се.

-         Не говори глупости, а идвай с мен – той вдигна вежди, обнадежден, погледна я мило и тя просто нямаше как да откаже.

-         Е, добре, но ако баща ми ни подгони с ловната пушка...

-         Точно в момента вашите... – той ù намигна - Сещаш се... - вдигна рамене.

Тя се усмихна.

-         Да ги оставим тогава сами – отвърна тя, а лицето на Ерик светна.

      Двамата слязоха по улука на къщата и се отправиха към загатнатото място. Вървяха, докато не излезнаха извън ‘’цивилизацията‘’. Застанаха на една поляна, изкачиха се  на едно малко хълмче (могила) и легнаха. Тя се огледа.

-         Това ли е мястото? – попита.

-         Това е мястото! – Ерик посочи с пръст нагоре.

    Тя погледна и се изуми.  Остана без всякакви думи. Нощното небе. Нощното звездно небе. Нощното звездно небе с метеоритен дъжд. С падащи звезди.

-         Намисли си нещо. – каза той тихо.

    Тя затвори очи. След малко ги отвори и отново загледа небето. Заедно гледаха мъждукащи звездици.

-         Какво си намисли? – попита Ерик.

-         Ако ти кажа, няма да се сбъдне.

-         Ще се сбъдне.

    Двамата се спогледаха. Тя вдигна вежда.

-         Ще се сбъдне ти казвам.

    След кратко мълчание тя се осмели да признае.

-         Намислих си да те целуна. – каза сериозно тя.

-         Какво ли си мислят звездите за нас? - Ерик отново погледна небето.

-         Какво?

-         Имам предвид ние ги наблюдаваме, цялото това изследване на пространството... Какво ли мислят те за нас?

-         Може би как може да сме толкова нахални. Да ги наблюдаваме така невъзпитано, безочливо, да ги изследваме толкова много, сякаш са някакви опитни мишки. Вярно, че трябва да знаем как е устроена природата, да я опознаваме, за да знаем как да живеем в мир, как да се развиваме, но това си е чиста проба жестокост...

    В този момент тя усети топъл дъх в устата си и мека кожа върху устните си. Той я целуна нежно, но опитно, като постепенно езиците им заиграха в приказен танц. Той помилва лицето ù с дланта си и се отдръпна. Двамата се погледнаха и той каза:

     - Казах ти, че ще се сбъдне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Пархоменко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...