Завръщане у дома
Катя бе момиче от народа, както се казваше тогава, с работнически произход.
Не живееха зле, напротив, мама и татко с добри заплати, а дядо и баба се трудеха здраво в едно, близко до Варна, добруджанско село.
Почти никога нищо не и бе липсвало, но тя винаги бе завиждала на моряшките щерки - обличаха се като кукли, а и куклите им бяха истински Барби.
В нейния клас във Френската гимназия на Варна половината деца бяха моряшки, или бармански чада.
На десет едно знаеше за какво е там, но пък самочувствие да видиш, то стойки, то чупки, то чудо.
Катя бе красавица - с натурална българска красота, големи вакли черни очи, млечно бяла кожа, едро налята стегната гръд, приятно заоблен задник - като гъдулка и чуплива тъмно кестенява коса до кръста.
Макар и да съзнаваше това, нямаше самочувствие, гнеташе я, че не може да се носи модно и красиво като онези глезени пикли.
Малко преди бала, в истерията за рокли, обувки, прически и коли,
Катя ясно осъзна какво иска от живота.
Искаше да се ...