Завръщане в миналото

Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше прекрасно.

Остави книгата, запали цигара и докато издухваше дима, се замисли, какво ли ù предстои оттук нататък. В кариерата вървеше нагоре, все по-добре и по-добре. Имаше прекрасен дом, обзаведен по начина, по който тя искаше. И в него тя се чувстваше сигурна и независима. Той идваше от време на време и все обещаваше, че ще се премести завинаги. Но дали тя искаше вече това? Дали в изминалите години на очакване и надежди вече не се беше уморила и сега искаше всичко да дойде от само себе си или да се остави на течението на живота.

В този момент засвири едно старо парче, песен, която тя много харесваше и това я върна в годините назад, когато тъкмо завършваше и започваше работа. С колко много мечти и желания беше изпълнен този период. Но после така се завъртяха нещата, че работата я завладя и докато се огледа, ето, вече беше на върха, но някак си не беше удовлетворена.

Настойчив звън я извади от унеса, в който беше. „Той е, но толкова късно!” – помисли си тя и лениво отвори капака на мобилния телефон. Но учудването ù бе голямо, когато приятен мъжки глас прозвуча в слушалката и ù беше необходимо време, за да се сети кой е, пък и се чудеше откъде знаеше номера ù. Беше замаяна. Не се бяха чували и виждали от много години, даже не си спомняше от колко. Тогава тя беше млада, безгрижна, а сега хубава, елегантна и уверена.

Питаше я как е, какво работи и че служебен ангажимент го води в града и ù предлагаше да изпият по питие. Сърцето ù започна да бие учестено, но музиката продължаваше да свири онова старо парче и тя не се поколеба да каже „Да”.

Смени няколко тоалета, докато се приготви за излизане. Той беше добър стар приятел, с когото бяха споделяли и добро, и лошо през студентските години и сега я чакаше в заведение наблизо. Тогава пътищата им се разминаха. Тя искаше едно, той друго и така всеки продължи по своя път. Но сега, в тази съботна вечер, той беше в града, тя беше сама и едно питие...

Трескаво пристъпи към заведението, като се опитваше да погледне през остъклената врата, за да види къде е, но вътре беше претъпкано. Тя пое въздух и смело натисна дръжката на вратата.

Той седеше в дъното на заведението и веднага скочи, когато тя влезе. Беше вече над 50, с прошарени коси, но искрите в очите му показваха, че духът му е все още млад. Оказа се доста успял в бизнеса, но не и в семейния живот. От години живеел сам.

Прегърнаха се и тя седна срещу него. И изведнъж всичко се промени. Вече се бяха върнали в годините на младостта и лудориите. Спомниха си всичко; вечерите, прекарани заедно, както и онези безгрижни моменти в ходенето на кино или дискотека след лекции. Какво се беше случило тогава, че така се разминаха, вече не си спомняха, но се държаха за ръце и се смееха от сърце.
Чашите с вино почти стояха недокоснати, а времето летеше, а те летяха в спомените.

Когато се огледаха, се оказа, че са сами останали в заведението.

Има моменти, когато телефонен звън или някоя случайна среща те карат да преосмислиш живота си и да искаш да промениш вече предначертания път, но дали това е възможно...

Това само времето ще покаже.

http://vbox7.com/play:a7714143

  : ) Mila