5.06.2008 г., 20:36

Завръщането на Одисей

1.2K 0 2
1 мин за четене

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕЙ

На Петя

 Както обикновено, щом наловеше достатъчно риба, обръщаше лодката обратно, за да може да продава на пристанището, преди да се е стъмнило. Обикновено влизаше доста навътре, но понякога хвърляше мрежата около групата островчета, недалеч от брега. Този ден му бе провървяло именно там и доволен вдигна платното да се прибира. Както си седеше на кърмата с руля в ръка, се сети за Одисей - някой му бе дал да прочете тази моряшка история. Не без гордост си даваше сметка, че самият той е прекарал много повече време в морето от своя легендарен предтеча. Спомни си за почти всичките му патила и за това, как настоявал да го привържат за мачтата, та да не се поддаде на песента на сирените, плавайки покрай техния остров, който сигурно не ще да е бил много по-различен от този, който сега наближаваше. Почти се засмя при тази мисъл и като на шега грабна въжето, с което връзваше лодката, залепи гръб о мачтата и започна да го опасва около себе си. Работата изглеждаше добре свършена - почти не можеше да мърда. Съвсем малко се уплаши, когато първата вълна завъртя лодката напреки на курса, така че за втората не представляваше почти никаква трудност да я обърне и насочи спокойно към дъното.

Естествено, ни най-малко не беше очаквал, че всичко може да свърши така, но какво, дори и да бе успял да стигне брега - просто щеше да си продаде рибата и да се прибере при жена си, която е свикнала с всичко това и мирише на пот и яхния.

            Не, докато на този свят има моряци, лаврите ще обира Одисей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко нетипично за труженик в този сектор.
    Ако пишеше стихове или рисуваше бих го разбрал...
    Поздрави
  • типично романтично за стрелец, но нетипично песимистично за стрелец- по-скоро да беше отпътувал за далечни земи, независимо дали и кога ще стигнеш, отколкото - на дъното, за да избягаш от миризмата на пот и яхния. някой беше казал, че когато няма изход има поне няколко.такива работи

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...