Здравей! Как си? Отдавна не сме се чували, виждали и дори писали по измисления скайп... Хаха... Знаеш ли? Много неща искам да ти кажа... Неща, които съм държала толкова време вътре в себе си... Защото като всеки нормален човек имам задръжки... Хахаха... Нали знаеш, страх ме е от начина, по който ще реагираш... от действията, които ще провокирам... в теб, и дори в самата мен... Да, страхлив човек съм, не рискувам... Правя точно това, което се очаква от мен... А не това, което искам... Колко пъти ми се е случвало да премълчавам, да скривам, да не показвам чувствата... истинските. Хахаха... а на тебе пука ли ти? Едва ли? Въобще не ти пука за мен, за моите чувства, за това, което съм ти казала... и това, което съм премълчала... Или поне се правиш, че не ти пука... Хахаха... Добре се справяш! Отново ме караш да страдам! Нали това искаш...
Ти глупав ли си? Не виждаш ли колко много те желая? Как страдам за теб? Как се измъчвам... Боже, как ще знаеш! Та аз дори не го показвам... Въобще не ми пука вече какво ще кажеш, как ще постъпиш... дали ще махнеш с ръка и ще ме напсуваш, или нещо в теб ще трепне... и ще ми позвъниш... като едно време! Посред нощите... да ми кажеш колко много ти липсвам, да ме попиташ кога ще можем да се видим... Да ме накараш да правя неща, които никога не съм си мислела, че мога... Хахахаха... сега „обичаш” друга... Ммм да... точно ти знаеш какво е любов... Хаха... Този, който след всички мили думи, всички „истински” моменти, които сме имали заедно... да ми кажеш... (не мога да цитирам, тъй като съм изтрила всички хронологии с теб, премахнала съм те от телефонния си указател, от всички измислени сайтове, от всякъде... където съм срещала името и снимката ти...)... приблизително това: „Искаш ли да видиш как се отнасям с хората, които са под мойто ниво?”... Хахахаха... Не е ли смешно? Не съм ли глупава, за да ти се вързвам пак... и пак... и отново да мисля за теб... Да се залъгвам, че може би си се променил... Да мисля за такъв идиот като тебе...
Понякога хората правят прекалено много грешки в живота си... Прекалено много се доверяват... Прекалено много разкриват душата си... Не е ли жалко? Жалко е, да видиш как един човек, за който си „дишал”, се подиграва така с теб... И след това забравя всичко и продължава да се държи все едно нищо не е имало... Ти си най-бездушевното същество, което съм срещала някога... Хахаха...
За велик ли се мислиш? Като нараниш две-три душички и вече си велик...
Как ли се реших да ти кажа всичко това? Просто понякога хората осмислят важните неща в живота... В съществуването си... Всичко е измислица... всичко е просто действия... всеки загърбва чувствата си, опитва се да се хареса на някого, на някакви измислени подобия на човешки организми, които като паразити просто се опитват да унищожат и малкото човещина останала във теб... Грозна гледка... Искам да правя всичко така, както го чувствам... Нали знаеш онова чувство на опияненост, което те кара да чувстваш всичко около себе си... да правиш това, което искаш, да казваш това, което мислиш... Прекрасно е! Да не ти пука от нищо и никой... Така искам да се чувствам цял живот! Защото в крайна сметка нали затова живеем!!
И така... Обичах те... Вече не! Сбогом, любов моя!!