Здравей, Нина!

Пиша ти това любовно писмо за пореден път, но не намирам правилните думи за него.

Обичам те безкрайно... но всъщност не знам дали да започна по този начин. Както и да е, ще започна с думата "здравей" и след това ще разкрия чувствата си пред теб. Седя на канапето топло с чаша горещо кафе и вестника в ръцете и чета съсредоточено статиите. Нина, ако знаеш какви проблеми има тук ще ти стане лошо от всичките мизерии, които хората правят в този свят. Добре, че си далеч, някъде там в студения Сибир, за да не чуваш нашите кавги и проблеми вечни като света. Знам, че ще се преродим ние с теб и ще бъдем стръкове от лайка или еделвайс и ще бъдем откъсвани от хората, които минават. Чудя се дали да ти пиша това писмо, докато си пия кафето и докато чета този вестник. Но все пак се престрашавам и пиша вече с разтреперани ръце и потни длани. Вънка вали сняг на парцали бял като твоята светла и бледа руска кожа. Зимата е в своя разгар, а снежните човеци зад двора не са малко. Децата играят и се бият със снежни топки, а родителите им седят и ги гледат, говорейки си за политика, времето и парите - повече материалисти отколкото духовно обогатени. Един поглед твой ще ме успокои, една твоя ласка ще ми даде кураж за да ти призная любовта си към теб. Засега чао, скъпа Нина, но не ме забравяй и ми пиши скоро.

                                                                                                                                                         Иво