Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.
Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.
Отдолу имаше шеговит коментар: „Също като в онази приказка. 😊. Май е разумно да я взема, защото утре вероятно ще подарите и дясната.“ Дора обаче не намираше нищо смешно в текста. Внезапно изпита остра болка в липсващото коляно на липсващия крак. Да, все още я болеше и вероятно винаги щеше да я боли. Попипа грапавата кожа на чукана и притвори очи. Каза си, че не бива да затъва отново в лоши мисли.
Дора реши да звънне на жената. Една нова удобна пантофка нямаше да й е излишна. Напоследък бе закъсала финансово, така че избягваше да купува обувки.
Жената се казваше Ванеса и имаше приятен мек глас. Тя се зарадва, че някой иска пантофката и, без да разпитва изобщо, покани Дора в дома си. На Дора й стана ...