13.12.2014 г., 19:19

Зимен пейзаж

1.4K 0 3
1 мин за четене
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

                                    

 

  Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.

  С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.

  Мишо имаше един колега в завода, където работеше, с когото много често се засичаха – той по изпити, а колегата му – в командировка на пристанището, за да анализира новопристигналата суровина.

  Точно при едно такова засичане през зимата той запозна Мариана с колегата си - много красиво младо момче, завършило художествено училище, което беше продължило по-нагоре с химия. Но това не му пречеше да рисува....Ей така, за собствено удоволствие. Той много пъти беше й разказвал за ателието в двора на бащината му къща в полите на Средна гора. На Мариана много й беше приятно да общува с него. Разказваше й как рисува репродукции на големите художници – Рембранд, Рубенс, Микеланджело, Леонардо да Винчи... Дори беше й подарил снимки на някои от тях.

  Днес тя отново се надяваше да се види с добрия си колега от врачанско. Но дали момчето щеше да е тук?! Нямаше как да разбере.

  Настани се в хотелската стая, взе си душ и облече прозрачната си дълга дедеронова нощница, украсена с дантела по дълбокото деколте. Слънчевото жълто много добре стоеше на смолисто черните й коси. И както винаги преди изпит Мариана лакира дългия си, красив маникюр, с тъмночервения лак и легна в леглото, чакайки го да изсъхне.

  След малко на вратата на стаята й се почука три пъти бързо и един път – дълго. Така чукаше Мишо – това си беше неговата „запазена“ марка.

-         Чакай – извика стреснато Мариана и скочи от леглото. Отключи вратата и като каза – Ей сега, само да се завия, че не съм облечена – се шмугна в леглото, дръпна чаршафа до врата си и пак извика:

-          Готово, влизай! 

  Вратата бавно се отвори и във въздуха увисна една картина.  Един зимен пейзаж, поднесен усмихнато от самия художник. А в гърлото на Мариана замръзна едно усмихнато и учудено „А!“

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...