13 дек. 2014 г., 19:19

Зимен пейзаж

1.4K 0 3
1 мин за четене
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

                                    

 

  Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.

  С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.

  Мишо имаше един колега в завода, където работеше, с когото много често се засичаха – той по изпити, а колегата му – в командировка на пристанището, за да анализира новопристигналата суровина.

  Точно при едно такова засичане през зимата той запозна Мариана с колегата си - много красиво младо момче, завършило художествено училище, което беше продължило по-нагоре с химия. Но това не му пречеше да рисува....Ей така, за собствено удоволствие. Той много пъти беше й разказвал за ателието в двора на бащината му къща в полите на Средна гора. На Мариана много й беше приятно да общува с него. Разказваше й как рисува репродукции на големите художници – Рембранд, Рубенс, Микеланджело, Леонардо да Винчи... Дори беше й подарил снимки на някои от тях.

  Днес тя отново се надяваше да се види с добрия си колега от врачанско. Но дали момчето щеше да е тук?! Нямаше как да разбере.

  Настани се в хотелската стая, взе си душ и облече прозрачната си дълга дедеронова нощница, украсена с дантела по дълбокото деколте. Слънчевото жълто много добре стоеше на смолисто черните й коси. И както винаги преди изпит Мариана лакира дългия си, красив маникюр, с тъмночервения лак и легна в леглото, чакайки го да изсъхне.

  След малко на вратата на стаята й се почука три пъти бързо и един път – дълго. Така чукаше Мишо – това си беше неговата „запазена“ марка.

-         Чакай – извика стреснато Мариана и скочи от леглото. Отключи вратата и като каза – Ей сега, само да се завия, че не съм облечена – се шмугна в леглото, дръпна чаршафа до врата си и пак извика:

-          Готово, влизай! 

  Вратата бавно се отвори и във въздуха увисна една картина.  Един зимен пейзаж, поднесен усмихнато от самия художник. А в гърлото на Мариана замръзна едно усмихнато и учудено „А!“

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...