Зимна приказка
Зимна приказка
Беше януари месец, някъде по Нова година. Тогава заваля първият красив сняг за годината.
Аз стоях на прозореца на стаята и гледах как падат снежинките. С цялото си същество поглъщах тази прелест. Валя сняг цяла вечер. Чак не ми се искаше да си лягам, а да продължавам да се наслаждавам на зимната картина. Исках, да, но сънят ме надви и аз си легнах.
На заранта, като се събудих, всичко навън беше бяло и чисто. За няколко мига се върнах в детството и бях дете. В детския поглед светът изглеждаше толкова различен. Той беше чист, чернилката от ежедневието я нямаше. Детето се дивеше на бялата дреха на дърветата и белия килим по пътищата, който все още беше неосквернен от калните стъпки на хората. Никой не искаше да развали снега. Навън на поляната вече играеха децата. Замеряха се със сняг, правеха снежни човеци, спускаха се с шейни и найлони. Светът се огласи от детски смях и сякаш се съживи. Нямаше я онази мъртва и студена тишинa. Детските звънливи гласчета ехтяха като сребърни камбанки. Земята пееше ангелска песен, сякаш самият Бог беше слязъл на земята.
Вънка печеше слънце през целия ден и обещаваше приятно време за разходка. Взех това решение и слязох долу на морския бряг. Там беше по-красиво, отколкото покрай пътищата и горичките. Морето беше пълно с лебеди. Имаше много двойки и един самотник, който все още беше младок и търсеше своята половинка, защото чувстваше, че не може да живее сам. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от мъка и тъга. Той плуваше напред-назад покрай своите събратя
Малко по-нататък имаше една друга много влюбена двойка. Тези два лебеда бяха слепили човките си сякаш се целуват и образуваха едно сърце.
То казваше много повече. И тук видях магията и силата на любовта, а после продължих своята зимна разходка. Вървях покрай заснежени камъни и храсти. Тук-там по тях имаше сняг и замръзнала вода. Така се образуваха ледени цветове по храстите и ледени калпаци по камъните. Слънцето блестеше в тази бяла прелест, неговите лъчи блестяха, сякаш са късчета злато по повърхността на замръзналите камъни и храсти, по повърхността на водата. Разхождах се до залез слънце и се прибрах, че стана студено, но разходката си струваше.
© Татяна Янева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ще проверя специално! При лебедите няма лъжа и измама.
-
Здравей, Ники
Идеята ти е много добра.Приема се. Тези два лебеда ще помисля за тях. Аз имам на идея да напиша разказ за любовта. И когато е готов ще го публикувам тук. Може и лебедите да включа. Поздрави -
Здравей, Таня. Намерих свежест в разказа ти. Впечатли ме целувката на двата лебеда, при която се получава едно лебедово сърце. Аз бих ти препоръчал да посъкратиш другите зимни щрихи, за да засилиш акцента с лебедите. Заснежени храсти мога да видя и аз, но лебедите са ми далеч. Нали разбираш, че това не е критика, а предложение. Да засилиш това, което малцина могат да видят. То ще ти хареса и на теб повече. А лебедовата вярност наистина е нещо, на което хората май само можем да завиждаме. Ако ти е по-лесно, напиши отделен разказ само за лебедите и твоите вълнения, усещам, че можеш да се докоснеш и до душата на тези лебеди. Поздрав от мен!
-
благодаря. Радвам се че ви харесва, а предния разказ за пътуването хареса ли ти? -
И аз харесах! Добре дошла, Таня!
-
Здравй, Нати. Радвам се, че това, което съм написала ти харесва. Когато пиша се опитвам да го напиша така, че читателите да си представят описанието нагледно,защото аз немога да рисуваме с бои и молив, но се опитвам да рисувам с думи.Благодаря за поздравите!
-
Браво,Татяна!Чудесно разказваш!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
