Бях малко дете, когато чух за вълшебната дума. Отваряла  Златна врата. Думата запомних - МОЛЯ. А вратата - тя е за живота и може би за сънищата? Кой знае?

Ще ви разкажа случка с моята внучка.

На пейка, самотен седнал бил старец. С очила и бастун - до него вестник. Гледал към тях - групичката момичета. Шумни били. Смеели се.

Вятърът направил шегата. Вестникът полетял на земята.

- Е, старичокът няма да може да прочете новините.

- Да бе. Навсякъде все дъртаци. В магазините, в автобусите...

Думите. Той ги чул, разбира се.

Внучката ми взела вестника и го подала на стареца със ,,заповядайте”. Тръгвала си, когато той ù проговорил:

- Благодаря ти, дете. Добрата дума и постъпка отварят  Златна врата. Нека в твоя път има слънце. Ако всеки ден правиш и пет добри неща, животът ще е хубав, пълен. Всичко хубаво!

Догонила момичетата внучката ми.

- Голям бунак си. Какво ти трябваше с дядката да се занимаваш? – ù казали.

На другия ден пак били заедно момичетата.

- Не можах да спя. Едни джунгли, зверове ме преследваха цялата нощ...

- И аз, и аз бях по заплетени пътеки и силно съм извикала в съня си. Събудих всички.

- А моят сън беше приказен - казала внучката ми и им предала разговора си със стареца.

- Помислете си върху това. Може пък, ако е истина – Златната врата ще ни води към по-добро. И животът и сънищата ни ще са хубави. Нали?

Кой ли беше този старец?

Дано и вашите сънища са приказни...! Дано!

Златната врата ли?