Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Знае ли човек...
Събота късен следобед. Точно като в песничката. Пролет е и децата са на разходка, по магазините. Вече е така, вместо на Витоша – хукваш по хипермаркетите, а там има всичко!
Ние с жена ми сме си в къщи. Идиличната атмосфера се подсилва от липсата на каквито и да било планове за оползотворяване на предстоящата вечер. Всеки от нас се е захванал с нещо, сякаш да залъже времето, което си мислим, че притежаваме в изобилие. Тя тършува в Интернет, а аз се подмотавам около една стара стереоуредба, полагайки усилия да я възстановя. По-скоро това е опит за носталгично докосване до лудите отминали години на младостта. Да, младостта... която уж все още не си е отишла, ама нещо не се връзват съвсем нещата. Аз съм малко над, а съпругата ми е малко под... 40–те, каквото и да означава това... Но! Все пак тя изглежда доста съблазнително за „изминатия пробег”. Нещо повече, с годините тя все по-убедително излъчва зрялата увереност на жена, която знае какво иска от живота.
Иначе жена ми е една съвсем средностатистическа съпруга, със средностатистически ръст, тегло, бюст и прочие. Даже и в сексуалността си тя е в златната среда. Не е палава и игрива, не се впуска в бурни вакхании, не държи на оралния елемент, ако това не се налага и не харесва аналния секс. Анален пробвахме всичко на всичко 3 пъти, но тя не го хареса. Боляло я. Така да бъде... За волни съчетания от трима и повече играчи и дума не дава да се обелва. Обаче, знае ли човек...
Е, все пак си пада по стандартния секс и... дръжте се да не паднете – тя много харесва мастурбацията! Все нещо трябва да я разпалва, защото всеки си има фантазии. И знаете ли каква е причината – обожава клиторния оргазъм. За целта ползва един клиторстимулатор и понякога включва в играта и вибратор. Изкарва по десетина кулминации на сеанс. Аз много и се радвам и обичам да я снимам в предизвикателните пози - отдала се на удоволствието, а тя все подхвърля по някоя критика на фотографските ми наклонности. Съвсем обикновени семейни отношения за една средностатистическа съпруга. Знае ли човек...
Та така, ремъкът на грамофона се е разтегнал и се чудя от къде да намеря нов. Тя негодува от скоростта на компютъра си. Съботен следобед, в който времето се влачи монотонно.
Изведнъж телефонът ми звънна. Стоян е. Той е приятел от квартала. С него сме израснали заедно. Бил тръгнал да се шляе, защото пак останал сам в къщи, та ако искам да му пийнем по биричка в кръчмето на ъгъла. Той е добро момче със здраво телосложение, но инак е по-скоро затворен и спокоен тип. Скромен и уравновесен, без излишни надувки. Навремето му направих услуга и от тогава все гледа да ми демонстрира предаността си. Такива като него са на привършване.
- Каква бира, бе! Тук съм разглобил стария комбайн и се дзверя у него. – казвам му – Ако искаш, ела в къщи да му цапнем по ракийка.
Нави се. Споменах му, че сме сами с жена ми и... гръм и мълнии... проблесна ми една идея! Затворих телефона и започнах да агитирам моята съпруга да си облече нещо „по-така”, та да изплакнем око, така да се каже. Тя се намръщи. Не! Не било добра идея. Какво „по-така” да си сложи вкъщи. Тя да не е гейша, та да се фръцка по еротично облекло.
Преди години, когато се оженихме, я убедих да носи класически чорапи и жартиери. Накупих и доста добра колекция и от тогава, когато излизаме на по-официални мероприятия, тя си ги слага. През зимата обаче, ми отказва категорично, под предтекст, че било студено. Аз не се предадох без бой и преминах на компромисен вариант - чорапогащник, но на голо. Започнах да и купувам чорапогащници от тези, които са без уплътнена платка отдолу. Когато ги обува я карам да ги опъва максимално нагоре, за да може шевът, свързващ крачолите, да се впива в нея, притискайки клиторчето. Това реши нещата – започна да ù харесва. Обаче знае ли човек...
Та казвам ù:
- Сложи си един чорапогащник на голо и една по-дълга тениска без сутиен отгоре...
- Ти луд ли си!!! По чорапогащник в къщи! Стоян какво ще си помисли?!? За сутиена съм съгласна, но за другото, не! – отсече тя. Голям инат, ви казвам... и добави - един клин мога да си сложа.
Как не се сетих по-рано! Тя има един бял найлонов клин до коляното, който е много тънък и прозрачен и поради тези си показатели, тя не го носеше.
- Добре, но с белия клин, на голо!!! – запънах се и аз.
Жена ми нещо не каза и отиде в спалнята. Знае ли човек...
Стоян дойде. Поканих го да се настанява в хола на ниската масичка при креслата и дивана. Нашият хол е с две зони – за хранене и гости, за да се спести пространство. И кухнята е като „бокс” към него. Голямата трапезарна маса беше вече заета от разглобената уредба. Домързя ме да я премествам, въпреки че знаех колко е неудобно да хапваш и пийваш на ниска маса, сгъвайки се на две. Реших да рискуваме. Грабнах ракията от хладилника и чашки за нея и ги поставих на масичката. Стоян се оглеждаше за нещо и се двоумеше къде да седне – на дивана или на креслото. Загрях какво му трябваше и се върнах в кухненския бокс. Взех пепелник, две чаши за безалкохолно и бутилка минерална вода. Трябваше още салатка и мезенца. Стоян се усети, че ще пречи на пренасянето на провизиите и седна на дивана. Разлях напитките по чашите и си казахме наздраве.
Жена ми се появи. Поздравиха се с приятеля ми и се захвана с мезетата. Беше със светлосиня къса туника и... белия клин. Под тънката материя зърната на гърдите издаваха паралелните им поклащания при всяко нейно движение, а бедрата изглеждаха неустоими и стегнати в белия найлон!
Мезелъците дойдоха и нещата приеха травиален характер. Скъпата ме измести от креслото, за да можела да става по-лесно и аз седнах на дивана, отдясно от Стоян. Отвори се сладка приказка, говорим за какво ли не. Стоян бързо напредва с ракията, за разлика от моята половинка, защото по принцип тя пие вино, но сега е направила компромис и си е сипала една малка ракийка, заради прясната салата – както тя самата се изрази. Стоян започва да ги пали цигара от цигара, а аз да съжалявам за пепелника. Обаче – знае ли човек...
И така, жена ми е седнала в креслото отляво на Стоян. Ах, тази ниска масичка... От позицията на приятеля ми се открива пряка видимост между бедрата на моята изгора и късата туника не може да прикрие онова място, за което ние мъжете си загубваме и малкото останал разсъдък. Стоян не реагира обаче. Той също е женен. И неговата съпруга е средностатистически тип, но се е отдала на кариерата си в една рекламна агенция и е заета непрекъснато... Ех, как прозвуча, сякаш Стоян през това време мързелува. И той бачка, та децата им израснаха някак сами, но пък станаха абсолютно самостоятелни. Пълен либерализъм, но самостоятелността на моя приятел постепенно се трансформира в самота, особено по отношение на семейните занимания от интимен характер и той компенсира празнината с алкохол.
Станах да покажа на Стоян ремъка за грамофона и телефонът ми отново извъня. Този път беше един колега, който започна да ме запознава нашироко с нововъзникнал проблем. Духом се пренесох в работата.
Всеки разговор, та било то и най-дългия служебен разговор, проведен в съботен следобед, си има край. Съзнанието ми бавно се завърна в хола... А, да – ремъкът. Взех го и сядам пак на масата.
Я, да му се не види... Стоян се е разгорещил, та пот се стича по челото му. От ракията ще да е. Жена ми е разместила чашите от ъгъла на масата между тях и е сложила там лаптопа, за да гледат снимки от лятото. Тя се е навела напред, защото мониторът е извъртян така, че да може и Стоян да вижда. И нали споменах, че масичката е от ниските, та навеждането е предизвикало леко раздалечаване на коленете, откриващо неописуема гледка. Моят приятел се е наклонил също напред, за да следи снимките на екрана, но от тази позиция може да следи много по-вълнуващите картини между бедрата на жена ми. Погледнах и аз и що да видя – о, небеса! Клинът се беше впил неустоимо в нея, а еластичността му предизвикваше сладострастие, подчертавайки всяка извивка на разтворените епилирани устнички и притискаше клиторчето. Материята прозираше точно толкова, колкото да подчертае всички детайли, но и със завоалиращия си ефект да разпали яростно въображението. Погледнах я в очите, а тя май само това чакаше и леко се усмихна, сякаш искаше да ми каже „Нали това искаше...” и разтвори още бедра. Смигнах едва забележимо и се усмихнах, за да я окуража и пак погледнах долу. Сънувах ли? Найлоновата материя беше прилепнала още повече и започнала да става напълно прозрачна от стичащите се сокове около входа на рая в този миг. Не можех да повярвам, тя беше възбудена и това и харесваше!
Хвърлих един поглед към Стоян. Горкият... Алени петна избиха по лицето му. Изражението му подсказваше, че цялото му внимание е ангажирано някъде и той не си правеше труда вече да поглежда към монитора, даже и от благоприличие. Панталонът му се беше издул вдясно от ципа. Ето ти още един възбуден! Нямаше накъде, трябваше да направя нещо, за да се измъкнем от глупавата ситуация. Директно хванах бика за рогата:
- Стояне, твоята ходи ли така предизвикателно вкъщи?
Той се сепна и опита да прикрие възбудата си.
- Кой... моята... жена ми ли... Как така предизвикателно... – сякаш не разбираше ситуацията.
- Ми така – без гащички. – подхвърлих аз.
Мигновено жена ми сви колене и пое дълбоко въздух, готвейки се да изригне с куп упреци срещу мен.
- Много е секси, нали? – побързах да изпреваря урагана – Я, Стояне, нещо ти отеснели панталоните!
Скъпата замълча и отложи атаката. Стоян се опита да прикрие подутината на панталона с ръце.
- Айде, стига с този морализъм – продължих аз – ако на някой му е неприятно, да си каже. Мисля, че недоволни няма! Щом ни харесва, няма никакъв проблем. Плюс това красивите неща трябва да бъдат показвани, за да бъдат оценени!
Стоян се поокопити и изпи на екс ракията си.
- Ти не си ли против? – попита той.
- Нямам нищо против, щом няма чувства. Още повече, че един верен приятел би могъл да оцени някои по-лични неща, ако всички са съгласни, де – мъдро добавих аз и се обърнах към жена ми, подканвайки я - Покажи ни и от другите снимки!
Тя ме изгледа със смразяваш поглед, но в него се четеше и едва забележима дяволитост.
- После да не съжаляваш! Няма ли да ти е неудобно от Стоян? – дяволития блясък в очите се засили.
- Какви снимки – попита приятелят ми.
- Малко по-еротични, на жена ми – небрежно поясних.
- О, нямам нищо против, стига и тя да е съгласна – започна да набира увереност моя другар.
- Снимките са строго интимни и ако придобият и най-малката публичност ще стане много неприятно – поясни съпругата ми – Как ще погледна жена ти в очите после!
- Тя няма да разбере. Тя не се интересува от мойте проблеми... и от мен! – смънка Стоян.
- Ти да не си на сухо? – полюбопитствах аз.
Стоян въздъхна и гаврътна и тази чашка на екс.
- Добре, но да знаете, че нещата могат да излязат от контрол. Разчитам на коректност – добави тя и се наведе към лаптопа за да активира въпросните снимки.
На екрана се появи тя, излегнала се по гръб в спалнята, зареяла премрежен поглед някъде нагоре, с широко разтворени крака в черни чорапи, фокусиращи погледа към сочните устнички на удоволствието, разтворени от показалеца и средния пръст на ръката. Стоян онемя. Жена ми го погледна крадешком. Хареса и реакцията му. Тя прие предизвикателството и активира следваща снимка, още по-възбуждаща. След това дойде ред на трета, четвърта и така нататък...
- Харесва ли ти? – попитах го.
- Иска ли питане, жена ти е страхотна! – каза той.
Станах и отидох при нея, целунах я по бузката и вдигнах туниката на горе, като едновременно с това и разтворих бедрата. Тя не се възпротиви.
- Скъпа, свали клина и ни покажи на живо, моля те! – горещо я приканих аз.
Тя беше приела да води играта и усещаше, че държи контрола над нас. Харесваше ù. Не я бях виждал такава. И на мен ми харесваше.
- Ще ти направя удоволствието – обърна се към мен – Всичко си остава тук обаче и разчитам на дискретност! – погледна тя Стоян.
- Бъдете сигурни – отсече Стоян.
Жена ми събу клина, намести се на креслото и вдигна крака на подлакътниците. Нектарината ù се разпукна от пожара на страстта и откри набъбналия клитор. Докосна чувствената плът с лявата ръка... пръстите леко обходиха всички бленувани гънки и уж случайно се насочиха към пъпката на страстта. Задържаха се там и започнаха да го масажират с кръгообразни движения. Стоян беше изпаднал в транс. Тя продължи да се гали, но вече обхождаше и влажния отвор по-надолу. Погледът ù беше досущ като този от снимките – зареян накъде в тавана. Простена и бавно сведе премрежения си поглед към нас, установявайки, че все още сме там...
- Не е честно! Възбудихте ме и си седите така облечени. Хайде и аз да ви се порадвам...
Стоян се изправи и ме погледна. Не знаеше какво да прави. Той по-скоро май искаше да си ходи... Аз го окуражих, но той продължи да се колебае. В този момент моята съпруга се протегна и плъзна свободната си ръка по издутината на панталона му. Приятелят ми изръмжа и с отривисто движение свали панталона, барабар със слиповете.
- Я, гледай ти! Не е по-голям от моя, но е по-крив и главичката му е доста по-малка. По средата сякаш ставаше доста дебел, което явно и хареса. Тя го обхвана нежно и започна да го обхожда, наслаждавайки се на цялата му дължина. Стоян притвори очи.
- О-о, много е хубав! Няма да го смуча, обаче – не ми е присърце. – каза жена ми и ме погледна въпросително.
- Скъпа, наслади му се, щом ти харесва! Позволи му да те изпълни и споделете възбудата си? – насърчих я аз, защото знаех, че това очаква от мен.
- Да, но само с презерватив – отговори тя.
Естествено, че приятелят ми нямаше в себе си, защото той беше тръгнал да пие бира. Отидох до спалнята и взех един от моите. Тя продължаваше да го масажира, а той все още беше прав пред дивана.
- Сядай! Дай да ти помогна. – му нареди тя.
Той се подчини и тя започна да му нахлузва презерватива. Тънката главичка помогна в начинанието, но на дебелата част се наложи той да си го донамести. Жена ми го обкрачи и го натисна по раменете надолу, за да го подсети да седне по напред в полулегнала поза. Хвана члена му и си го потърка по прасковката си, после го насочи към входа и бавно се отпусна върху него. Малката главичка се плъзна плавно в нея и тя започна да се поклаща леко, спирайки умело точно на удебелената му част. Направи няколко подготвителни движения и изведнъж се отпусна докрай, поемайки го целия. И двамата изстенаха. Жената започна да се повдига и отпуска в ритмични тласъци, от които туниката се смъкна надолу и скри гледката. Аз станах и започнах да я изхлузвам през главата и. Тя вдигна ръце за да ми помогне, при което гърдите и се разлюляха пред лицето но Стоян. Той ги зацелува, а тя се наведе напред. За мен остана само... дупето, но тя обикновено го пазеше ревностно. Реших да рискувам и я погалих. Тя се извърна леко и простена.
- Скъпи, преди да започнеш, ме намажи обилно с лубриканта, моля те! - знае ли човек...
Не вярвах на ушите си. Скочих и тръгнах за лубриканта. Ръцете ми трепереха и едвам отвих капачката. Започнах да я мажа. Тя спря да се движи и ми даде възможност. Леко натиснах с пръст и усетих, че съпротивата е доста по-слаба от преди. Увеличих натиска и пръстът ми потъна до първата фаланга. Беше фантастична!
- Скъпи, побързай, че Стоян ще експлоадира вече – прошепна тя.
Нямаше къде да се наместя, крака имаше навсякъде. Разбутах ги и се проврях някак си. Смъкнах бермудите и го погледнах – главата му беше огромна, в сравнение с тази на Стоян. Бях се надървил до пръсване. Допрях го до свободното отверстие. Помислих си, че би било по-удачно да се разменим със Стоян, отчитайки характеристиките, ама нямаше време. Натиснах леко и усетих съпротива, което ме накара да предположа, че ще и причиня болка с моя възбуден до краен предел член. Леко увеличих натиска и изведнъж съпротивата изчезна и аз влязох рязко до средата. Тя беше стегната и много хлъзгава от гела. Беше разкошна в сравнение с предишните опити. Започнах да го движа леко, като всяко движение напред ставаше все по-дълбоко. Тя хвана ритъма и започна да ме следва с леко закъснение, като по този начин се нанизваше по копието на Стоян. Усещах го как се движеше в нея през тънката преграда! В един миг усетих как членът на приятеля ми започна да пулсира в жена ми. Вкарах и го до край, притискайки я към него и застинах в това положение. Почти веднага и тя започна да се стяга и отпуска в неудържими контракции. Не можах да издържа повече, експлоадирах и аз.
Тя се върна от банята гола и загадъчно усмихната. За трети път звънна телефона. Бяха децата и се прибираха. Имахме време само да оправим бъркотията.
- Другият път няма да губим време с предварителни увещания – каза жена ми.
Знае ли човек...
Спиро Киров
© Спиро Киров Всички права запазени
Ще ми се да пишеш още.
Споделяш ли суинга ?