Знае ли човек...
Събота късен следобед. Точно като в песничката. Пролет е и децата са на разходка, по магазините. Вече е така, вместо на Витоша – хукваш по хипермаркетите, а там има всичко!
Ние с жена ми сме си в къщи. Идиличната атмосфера се подсилва от липсата на каквито и да било планове за оползотворяване на предстоящата вечер. Всеки от нас се е захванал с нещо, сякаш да залъже времето, което си мислим, че притежаваме в изобилие. Тя тършува в Интернет, а аз се подмотавам около една стара стереоуредба, полагайки усилия да я възстановя. По-скоро това е опит за носталгично докосване до лудите отминали години на младостта. Да, младостта... която уж все още не си е отишла, ама нещо не се връзват съвсем нещата. Аз съм малко над, а съпругата ми е малко под... 40–те, каквото и да означава това... Но! Все пак тя изглежда доста съблазнително за „изминатия пробег”. Нещо повече, с годините тя все по-убедително излъчва зрялата увереност на жена, която знае какво иска от живота.
Иначе жена ми е ...