Когато дойдеш като неканен гост,
                                        сърцето ми се свива, но не от мъка,
                                        а от страст - от неописуемо желание да се слея с теб.
                                         Докато преминаваш, аз те гледам,
                                         но не с очи, а със душа.
                                         Твоята дали усеща?
                                         Когато влезеш през вратата, сякаш влиза ангел -
                                          този ангел знае ли, че го желая?
                                         Очите му са бездни, в които аз се губя -
                                          дали усеща той това...?

                                         Минаваш покрай мен, а сладкият ти аромат ме разтопява, 

                                          ставам друга и забравям всичко друго - знаеш ли това...

                                         Поглеждаш ме в очите, за да кажеш просто - чао,
                                          а аз потъвам в тях и искам да не тръгваш...
                                          Сунъвам те! Предполагаш ли това?
                                           Будя се и се проклинам, че е просто сън и пореден ден,
                                           в който с теб не съм.
                                           Защото ти си блян, мечта...
                                           Искам да те имам... Знаеш ли това...?