Когато дойдеш като неканен гост,
сърцето ми се свива, но не от мъка,
а от страст - от неописуемо желание да се слея с теб.
Докато преминаваш, аз те гледам,
но не с очи, а със душа.
Твоята дали усеща?
Когато влезеш през вратата, сякаш влиза ангел -
този ангел знае ли, че го желая?
Очите му са бездни, в които аз се губя -
дали усеща той това...?
Минаваш покрай мен, а сладкият ти аромат ме разтопява,
ставам друга и забравям всичко друго - знаеш ли това...
Поглеждаш ме в очите, за да кажеш просто - чао,
а аз потъвам в тях и искам да не тръгваш...
Сунъвам те! Предполагаш ли това?
Будя се и се проклинам, че е просто сън и пореден ден,
в който с теб не съм.
Защото ти си блян, мечта...
Искам да те имам... Знаеш ли това...?
© Наталия Христова All rights reserved.