5.09.2007 г., 9:13

Знаеш ли?

1.4K 0 1
1 мин за четене

Лесно е да нарисуваш сърце, нали?
А знаеш ли колко е трудно да го притежаваш, а то да е пълно с любов, от която не можеш да се отървеш?
Да обичаш,а човекът, на когото подаряваш цялата си любов, да не го оценява?
Знаеш ли колко е гадно да ставаш с мисълта за него и да си щастлива, независимо дали навън вали или грее слънце, да си щастлива, да нямаш търпение да го видиш и гушнеш, а той да е зает и да има неотложна работа?
Или пък да съумее по някакъв незнаен начин да ти отдели време в изпълнения си с ангажименти ден, да ти го отдели... и през цялото това време да се държи като дърво? Като едно безчувствено дърво, което те приема само като даденост, което сякаш седи с теб и ти прави компания по задължение? Да не те поглежда даже, все едно търпи някакво мъчение?
Знаеш ли какво е да искаш да го прегърнеш и целунеш в този момент, да му се отдадеш цялата, но да те спира нещо... а именно мисълта, че ще получиш единствено безразличие?
Да искаш да му кажеш колко много го обичаш, да те е страх от отговора и когато най-сетне се изправиш пред този страх и му го кажеш... той да ти отговори с едно "добре"?
И страхът, ти да произнесеш тези думи, отново да се увеличи след тази случка и смисълът на думите да умира...
Знаеш ли какво е постоянно да чакаш, да имаш надежда за нещо, което знаеш, че е невъзможно?
Да се надяваш всичко да се промени и да се почувстваш някой ден обичана?
Знаеш ли какво е да плачеш цяла вечер и единственото, което получиш, да са подигравки?
Знаеш ли? Е... може би знаеш...
Но ако не знаеш... не ти го пожелавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпреки, че той не те оценявал, мисля че е похвално да си останеш вярна на любовта си. Продължавай все така и някой ден любовта ще ти се усмихне!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...