В голямата викторианска камина танцуваха весели пламъчета, които озаряваха с жълтеникава светлина лицата на седящите един срещу друг мъже. Единият беше висок, тъмнокос, с доста оредяла коса, другият беше възпълен, с дебел врат и ниско чело. На пръв поглед двамата не си приличаха, но ако човек се загледаше, щеше да открие много общи черти помежду им. Носовете им например имаха еднакви гърбици, а масивните им долни челюсти бяха почти идентични.
Високият извади пура от вътрешния джоб на сакото си, отряза върха й и замислено се вторачи в него. Вероятно се чудеше дали да запали или не.
– Случката след мача не ме впечатли особено – каза той.
– А ти какво очакваше, Джошуа, революция ли да стане?
– Не, Рич, но все пак … можеше да има повече екшън. Зрелището не бе достатъчно впечатляващо.
– Хората там не са варвари. Ама видя ли как само се ошашавиха, когато онзи нещастник си отбеляза автогол!
– Да, това беше много интересно, наистина. Казваш нямал тежки наранявания?
– Посредника твърди, че се е ...