Звездна нощ

                                                          Звездна нощ

• - Толкова ми е притеснено, няма да се справя! Това е финалната сцена, трябва да е супер, а аз съм ужасно уморена след всичките тези снимки. - Лили седеше пред тройното огледало в гримьюрната си и единственото, което виждаше, бе уплашеното си отражение в него. Зад нея стоеше Мишел, нейният партньор във филма, мъжът, в когото тя беше лудо влюбена, и я успокояваше.
• - Ще се справиш! Изглеждаш страхотно! Уверявам те, всичко ще бъде наред! Нормално е да си притеснена, но щом започнат снимките, ти се преобразяваш и магията става. Хайде, Лили, успокой се! Поеми дълбоко въздух...
• - Чакай! Чакай малко - тя се извърна цялата и го хвана за ръката. - Постой още малко с мен. Моля те, прегърни ме. Толкова свикнах с теб. И сега какво? Ще свършат снимките и ще се разделим?
• - Не мисли за това. Важно е филмът да стане супер. Последната сцена е много важна. След нея тръгват надписите и дълго след като завърши филма, трябва да оставим хубав спомен на зрителя.
• - Кажи ми как да го изиграя, като самата аз не знам как бих реагирала в такъв момент? Това е толкова личен, съкровен миг, за който мечтае всяка жена. Очаква го с трепет, представя си го по хиляди фантастични начини. Изпитва гордост от вниманието и изобретателността на мъжа. След време с умиление си спомня този миг подарено й вълшебство. Помогни ми да ви разбера. Защо за вас мъжете е толкова трудно да изречете тези няколко думички? Не се ли вълнувате като нас? Обясни ми!

  На вратата се почука. Чу се дрезгав мъжки глас: „Хайде, скъпа, започваме!"

• - Да тръгваме и да си пожелаем късмет! - Мишел й се усмихна и нежно я прегърна.

         Режисьорът беше в добро настроение.

• - Готови ли сте, гълъбчета?! Искам да дадете всичко от себе си, както съм ви учил, нали? Лили, разчитам на теб! И така, всички по местата, започваме.

  Тишина, камера...

• - Каква приятна вечер! Харесва ми любимият ти ресторант. Малко е ретро, но...Слушаш ли ме? Струваш ми се напрегнат. Това не е ли същият ресторант, в който баща ти е поискал ръката на майка ти? Чакай да помисля, празник ли имаш? Спомена, че за теб тази вечер е специална. Какво искаше да ми кажеш? Колко си загадъчен!
• - А, ето и десерта пристига!
• - Каква прекрасна торта! Погледни, около розичката има захарни перлички! Вътре в нея има също една. Ама това е пръстен! Като истински е! Ще ми се вместо да го изям да си го сложа на пръста. Ох, аз не спирам да говоря...
• - Пръстенът е за теб. Нека ти помогна...
• - Какво? За мен?! - тя бавно повдигна глава и впери учуден поглед в него.
• - Скъпа моя... Аз искам... нещо да ти кажа. Не, да те попитам...
• - Да не би... О, Боже! Да не би да е за същото... за което и аз си мисля? Вече не се и надявах - трепереше цялата.
• - Не приемам друг отговор освен „Да" - в гласа му вече имаше повече сигурност.
• - Ще се разплача. Със сигурност ще го направя - тя извади от чантичката си малка копринена кърпичка и я приближи към очите си. - Ще ми се развали грима.
• - Моля те, първо ми кажи съгласна ли си?
• - Но ти още нищо не си ме питал.
• - Не знаех, че ще ми е толкова трудно. Само недей да плачеш!
• - Добре, няма, обещавам! Но ти не ми помагаш много.
• - Всъщност, да. И така - той се прокашля леко, пое си дълбоко дъх. - Скъпа, искаш ли да се омъжиш за мен?
• - Толкова дълго го чаках!
• - Значи ли, че си съгласна?
• - С какво?
• - Искаш ли да станеш моя жена? То не било чак толкова трудно! Казах го пак!
• - Ти най-накрая се реши!
• - Да си призная, направо си е изпитание. Моля те, поне в близките пет години да получа твоя отговор. По-дълго надали ще издържа.
• - О, не мога още толкова да чакам Съгласна съм! Да, Да, да!!!
• - Стоп! Получи се, браво!!!
• - И няма да снимаме пак и пак, като вчера, до припадък?! - Лили не вярваше, че е възможно.
• - Перфектно беше!
• - Наистина ли? Но точно, когато хващах пръстена ми трепереше гласа, а и ръцете.За малко щях да го изпусна.
• - Идеално беше!
• - Гордея се с теб, Лили! - Мишел я прегърна и разцелува.
• - Не мога да повярвам, че стана от раз. Сега какво? Прощална гала вечеря и се разделяме? Ще ми е мъчно за всички, а най-много за теб! Иде ми да заплача - тя го гледаше с просълзени очи.
• - Не мога дълго да гледам този просълзен поглед. Ах, тези очи! През времето, в което снимахме заедно, са ме вълнували, топлели, изгаряли. Исках да сме сами, но си мисля, че е по-добре всички да присъстват. Десет месеца бяхме едно семейство. Нека се гордееш с този миг! - Мишел я хвана за ръце и извиси глас. - Моля за внимание! Не си тръгвайте - наведе се и й прошепна: Мисля, че настъпи момента - после пак извиси глас. - Искам да станете съпричастни на нещо, за което си мисля от много дълго време. Скъпа, затвори очи! - той се отдръпна от нея и след малка консултация с режисьора, се върна обратно. Прегърна Лили и й пошепна: Ще го заснемем за спомен - обърна се и каза:
• - Готови сме, запалете звездичките! - и с най-нежния си глас се обърна към Лили. - Отвори очи, любов моя и погледни нагоре. Виж как блестят! Харесва ли ти? Направих го за теб! Исках да сме сами под звездното небе, като в приказките, като в мечтите. Виж, една звезда пада бавно към нас. Пожелай си нещо хубаво за празника. Дано съм отгатнал мислите ти! Протегни ръка и я вземи, за теб е.

         На сребърна нишка бе завързана светеща звезда, а на единия й край бе прикрепен златен пръстен.

• - Прекраен е! Не знам какво да кажа. Толкова си мил. Не мога да повярвам, че ми се случва. Точно като по филмите. Днес е рождения ми ден, благодаря ти! Изненада ме.
• - Честит рожден ден, мила! Бъди щастлива... с мен! Има и още нещо.

Готова ли си? Ще се омъжиш ли за мен? Май трябваше да го изрепетирам!

• - Това истина ли е?! Прималявам от щастие. Толкова силно го желаех. Колко си романтичен. Вече вярвам, че има вълшебство в падащите звезди, дори когато са завързани със сребърен конец. Пожелах си го и се сбъдна. Днес е най-хубавият ми рожден ден и ти казвам „ДА" Обещавам ти, няма повече да плача. Сълзите ми са от щастие. Обичам те!

Той изтри сълзите й, които се стичаха по бузите й, обгърна с две ръце лицето й и страстно я целуна.

• - Стоп! Сега вече се получи. Хванахме лицето й в едър план. Филмът най-малко ще бъде номиниран за главна женска роля. Хайде сега всички на купона, да отпразнуваме края на снимките - режисьорът се обърна към Мишел. - Момче, ти излезе прав. Идеята ти свърши чудесна работа, стана като истинско. Как го измисли само.
• - Какво-о-о? - Лили крещеше.
• - Моля те, само не изпадай в истерия. Всичко мога да ти обясня! - настигна я пред гримьорната.
• - А, аз ти повярвах. Каква любов! Ти се подигра с чувствата ми, с мен самата. Довиждане до следващия филм, до новата главна героиня. Страхотен артист си, признавам ти го. Поигра си със сърцето ми на чувства, но какво от това, важното е филмът да е супер. Ти знаеш ли изобщо какво е любов? Обичал ли си някога, кажи ми?
• - Опитах, повярвай ми! Влюбих се в теб. Погледите, ласките, страстните нощи, не съм те лъгал нито за миг. Живеех във филма, а исках да е истина. Как да ти кажа... Опитах, но то е по-силно от мен... Оказа се, че не си падам по жени...

-     Какво-о-о? Кажи ми, че го измили за оправдание... Това е някакъв кошмар... Не ме гледай така, кажи ми нещо, каквото и да е, върни ме в реалността... Всъщност... вече нищо няма значение...