Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в един отрязък от безпространствеността, материята се превръщаше в нематерия и оставаше неенергията, която се трансформираше в енергия. Все още никоя звезда не можеше да се приближи наблизо до тях и това им даваше преднина за размисъл. Хиперпространството беше пренаселено от звезди, чиито форми бяха съвсем различни от представата им за звездност. Причудливо накъдрени, и със странни асиметрични форми, при които освен овал имаше опасващи цветни мъглявини.
Ярките избухвания след това се пръскаха на хиляди частици звездни прашинки, които впоследствие се разпадаха и изчезваха. Асиметрията тук, обаче не ги безпокоеше.
Пътуването им в Космоса беше изключително мистериозно. Минутите течаха, изнизаха се часове, настаняваха се нови денонощия.
Пребиваването им в хиперпространството беше стигнало до една крайност – сбъдваща фантазия..
- Време? Съществува ли време тук? – каза едната душа.
- Нима е възможно да има отговор? – отговори другата.
Какво още им предстоеше да научат. Разбира се, звезди се раждат и умират неизвестно как в безкрайния Космос, но за времето си на съществуване не изобилстват с много промени. Процесите при тях са много, много бавни...
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Наистина ще бъде увод за Ван Смит (митиван) "Отворена врата към рая".