3.02.2019 г., 22:20

Звездни прашинки

1.7K 2 2
1 мин за четене

 Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в един отрязък от безпространствеността, материята се превръщаше в нематерия и оставаше неенергията, която се трансформираше в енергия. Все още никоя звезда не можеше да се приближи наблизо до тях и това им даваше преднина за размисъл. Хиперпространството беше пренаселено от звезди, чиито форми бяха съвсем различни от представата им за звездност.  Причудливо накъдрени, и със странни асиметрични форми, при които освен овал имаше опасващи цветни мъглявини.
        Ярките избухвания след това се пръскаха на хиляди частици звездни прашинки, които впоследствие се разпадаха и изчезваха. Асиметрията тук, обаче не ги безпокоеше.
        Пътуването им в Космоса беше изключително мистериозно. Минутите течаха, изнизаха се часове, настаняваха се нови денонощия.
       Пребиваването им в хиперпространството беше стигнало до една крайност – сбъдваща фантазия.. 
       - Време? Съществува ли време тук? – каза едната душа.
       - Нима е възможно да има отговор? – отговори другата. 
      Какво още им предстоеше да научат. Разбира се, звезди се раждат и умират неизвестно как в безкрайния Космос,  но за времето си на съществуване не изобилстват с много промени. Процесите при тях са много, много бавни...
      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

43 място

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Това са поредица импресии от цикъла "Космични фрагменти". Импресиите никога нямат собствен край.
    Наистина ще бъде увод за Ван Смит (митиван) "Отворена врата към рая".
  • Звучи ми като някакъв увод на роман, но не и като завършен разказ.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...