23.09.2019 г., 10:41 ч.

Звярът 

  Проза » Фантастика и фентъзи
431 5 11
3 мин за четене

Върколакът усещаше, че наближава пълнолунието. Гърбът го сърбеше, ноктите го приканваха да ги забие нейде – най-добре в живо, треперещо месо, зъбите често и неконтролирано щръкваха. А лицето му на моменти заприличваше на току-що ремонтираната фасада на модна певачка, артистка, плеймейтка или каквато там проститутка се пада.

Но той се сдържаше. Рано беше, рано…

Пък му харесваше живота в този град. Зелени паркове – където под лунна светлина можеше да се гони и развлича с красиви породисти кучки от човешкия вид, чиста хубава река, прозрачно синьо небе, навред спокойствие, спокойствие, спокойствие…

Даже си взе котка. Е, вярно – отначало настръхваше насреща му, но  разбрала, че той и само той носи яденето, гали й коремчето, отстъпва най-хубавите места в апартамента, тя започна да се умилква и вирва опашка при вида му. Като всяка жена…

Но пълнолунието наближаваше. И той, макар да се сдържаше, излизаше повякога навън. Една вечер се сблъска с тях…

Четирима, с разкривени бейсболки, насочени в разни страни, в размърляни анцузи, с кръвясали очи. Тъкмо бяха притиснали до едно дърво младо момиче. То, разбира се, крещеше. И минувачите, естествено, се правеха, че не виждат и не чуват.

Което не е в законите на върколаците. Вълкът трябва всичко да вижда, всичко да чува, а най-вече да усеща…

С две думи – попиля ги. Постара се само да не убива. Но нямаше и да има нужда – през следващите две или три години тия щяха да имат работа само с лекуващите ги лекари…

Поканиха го в местната телевизия. Как иначе – герой…

-     И вие нападнахте четирима? – учудено въртеше почти разумни очи красавицата насреща му.

-     А нима не би го направил всеки? – изненада се той.

Поканеният като основен гост местен политик се намеси.

-     Но това е техен, вътрешен проблем. Ами ако тя е била съгласна със задявките и закачките?

Върколакът се извърна бавно – пречеше му стегнатата яка на официалното сако.

-     Аз видях…

-     Именно – прекъсна го политикът – Вие сте видели. Но от тяхна гледна точка е друго. Ние сме либерална държава, всеки има права…

-     И момичето?

-     Да. И момичето. Обаче, в случая те са били четирима и правата им са четири пъти по-големи…

-     Сега няма да са – прекъсна го върколакът.

-     Наистина, няма – съгласи се тъжно политикът – Посегнали сте на свободата на личността. Най-важното нещо в нашия свят…

Върколакът малко се обърка.

-     А животът? Здравето? Личните желания?

-     Това също – съгласи се политикът – Но най-напред – либералната свобода на обществото…

-     И кой я определя? – учуди се върколакът.

-     Ние. Представителите на това общество. Ние решаваме как да живеем, по какъв начин, в каква икономика…

-     Тоест – и цените вие определяте?

-     Е, не чак ние. Пазарът, продаващите, търсенето…

-     Чувам, че ще се вдига цената на хляба и млякото, на месото и зеленчуците – прекъсна го пак върколакът.

-     Да. Налага се. Работодателите, големите бизнесмени, имат нужда от нови активи. А те могат да дойдат само от потребителите. Така че – трябва всеки да разбере: ще се вдигат цените. Налага се…

-     Ако ми паднат тия бизнесмени… - изръмжа несдържано върколакът.

-     Какво? Какво ще направите? И тях като онези невинни четирима? – изписка водещата.

Върколакът стана. Огледа се – в него бяха вперили очи смаяните оператори, режисьорът, момчето, чиято задача беше да сменя чашите с вода. И каза твърдо:

-     Да!

Тишината сковаваше всичко и всички. После политикът тихо промълви:

-     Ама че звяр…

 

https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Росилина!
  • Приветствам от сърце такива зверове! Но! Вълшебството настрана - кръвта подлудява сетивата на вълците и звярът надделява винаги. Природен закон.
  • Благодаря, Елке, Красе, ДПП, Ирина!
  • Един звяр нас няма да ни оправи...за съжаление!Е,хубаво пишеш,Георги,казвала съм ти го,чета те,защото не обичам предългите разкази,но ...като оставя коментара си за после и....ме затрупат нови творби!А ти пишеш разнообразно,интелигентно и интересно!...
  • На принципа: крадецът вика "Дръжте крадеца" и тук е така със звяра. Отрезвяващо четиво!
  • Звярът е от друга планета, простено му е. Ако поживее по-дълго на Земята, не е изключено да се вчовечи, но това е друга тема... Фантазия или реалност е свободата... Поздрави, Генек!
  • Време е един такъв върколак да се развърти насам-натам, той знае къде! Стига с тази "либерална свобода"! Много ми хареса! Поздравления и от мен!
  • Благодаря, Силвия!
  • Много силно. А финалът е право в целта. Властта ражда жестоките зверове, имат силен имунитет и един върколак за тях какво е? Дъвка залепена на подметката на обувката им. Трябват повече върколаци. Поздравления за позицията!
  • Благодаря, Мариана, Ангелче, Георги!
    А идеята е чудесна...
  • Сцената зад кадър -
    Върколакът изяжда политика.
    Идва полицай, почесва се по задните части и казва:
    - Няма какво да правя тук, чист инфаркт.
    Следва погребение.
    1 седмица по-късно по новините:
    - Необяснима епидемия от инфаркти покоси всички в парламента...
    Народът ръкопляска, а един върколак се облизва и си мисли:
    "Време е за бизнес-менюто..."
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??