Върколакът усещаше, че наближава пълнолунието. Гърбът го сърбеше, ноктите го приканваха да ги забие нейде – най-добре в живо, треперещо месо, зъбите често и неконтролирано щръкваха. А лицето му на моменти заприличваше на току-що ремонтираната фасада на модна певачка, артистка, плеймейтка или каквато там проститутка се пада.
Но той се сдържаше. Рано беше, рано…
Пък му харесваше живота в този град. Зелени паркове – където под лунна светлина можеше да се гони и развлича с красиви породисти кучки от човешкия вид, чиста хубава река, прозрачно синьо небе, навред спокойствие, спокойствие, спокойствие…
Даже си взе котка. Е, вярно – отначало настръхваше насреща му, но разбрала, че той и само той носи яденето, гали й коремчето, отстъпва най-хубавите места в апартамента, тя започна да се умилква и вирва опашка при вида му. Като всяка жена…
Но пълнолунието наближаваше. И той, макар да се сдържаше, излизаше повякога навън. Една вечер се сблъска с тях…
Четирима, с разкривени бейсболки, насочени в ра ...