StefkaGaleva (Стефка Галева)
92 619
27.04.2011 г., 22:24 ч.

Зъбите ми, Боже... милите 

  Проза » Разкази
1920 0 10
2 мин за четене

                                               ЗЪБИТЕ  МИ,  БОЖЕ... МИЛИТЕ

 

                  Събужда ме  чудовищно силна  болка. Цялата  ми лява  страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите,  не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на дивана. Още съм със затворени очи. Тук някъде на масичката пред мен е малкото ми  огледалце. Пипам с ръце. Ето го. Бавно  го повдигам към лицето си, сега само да успея да си отворя  очите. Толкова  силно тупти главата ми, че имам чувството, че ако си отворя  очите, ще експлодира.   Събирам последните си  силички, вдишвам и ги отварям.  О, Господи, ужас! Невероятен ужас! Цялата ми лява страна  на лицето е толкова подута, толкова подута, толкова изкривена, че чак окото ми се е затворило и се е качило на челото ми, а левият край на устата ми е опрял носа. С другата си ръка започвам да трия  половината  си  лице, вцепенена и разтреперена и зверски да дърпам надолу. Болката ми се усилва  още толкова, главата ми думка, като за последно. Още малко ще се пръсне. Пипам си ухото, зверски започвам да го дърпам, не, не е от там. Бъркам си в устата и започвам да опипвам зъбите си подред и да ги клатя. Отдолу  нищо, отгоре стигам  до последния  ляв кътник  и почти губя съзнание. Тъмно и безмозъчно  болящо. Напълно здравият ми горен ляв кътник. Най-големият ми зъб. И най-здравият. Главата ми отляво вече се е издула  до края. Нямаме и една стотинка. Той лежи на леглото и сумти. Звяр. Отивам и искам от бабата  в квартирата ни 20 лева назаем. Тя ме гледа и не може да ме познае. Тръгвам. Той доволен  и ням тръгва след  мен. Зъболекарката  е ужасена. Готова е да се разплаче заедно с мен. Сега, сега, само секунда. Само упойката да ви хване... сега.  Аз вече не чувствам  нищо. Дали не съм мъртва? Като в просъница чувам – стискай, готово. Край.  Ужасът  в очите ù е наравно с моя. И тя като мен не може да повярва, само слага топлата си разтреперена  длан  върху бузата  ми. Държи я така секунди, може би минута и се мъчи да поеме чудовищната ми болка или нечие  безумство. Успява. Малко.  Дори само с дланта си. Бавно идвам на себе си. Мъглата пред очите ми се раздвижва, ставам от стола  и тръгвам към  вратата. Той стои на вратата. Видял човешки жест, прави опит да го повтори - протяга ръка към бузата ми. Аз се отдръпвам с всичка сила... Гледам го право в очите и само виждам как очилата  му се закръглят, закръглят и пред мен застава  Лаврентий  Берия. Исусе Христе!, Дево Марийо!  О, изрод, ти явно не си бил  в АДА!

                                           П.П.         И  когато  си тръгнах от него, след цели седем години, след като той реши най-после да ме пусне,  единствената вещ, която взех  от него за "спомен",  бяха чудовищно дългите  ни, зловещо  закривени   отдолу, червени  клещи. 

                                                                                                              Ст. Галева гр.Сандански

 

© Стефка Галева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Споделям напълно болката, от дете страдам... и наистина е ужасно! Краят ми хареса много! Поздрави сърдечни от мен!!!
  • Милата, била си предадена от най-здравия си зъб. Всичко е добре, когато завърши добре. Сега стискай клещите и помни, че трябва да се ходи на контролен преглед при зъболекаря поне веднъж годишно.
  • За разбирането и подкрепата...просто благодаря.
  • Браво, Стефче! Прочетох и изживях на един дъх, дори се посмях, как ти хрумна това с Берия?! Поздрав!
  • Ох, Стефи, тези дни и аз страдам от зъбобол, та разказът ти ми подейства подканящо - по-скоро да отида на зъболекар.
    Така си описала състоянието си, че веднага го почувствах и щателно се огледах - дали и аз не съм с подута буза.
    С Антонио. Успяла си да изразиш душевно състояние по оригинален начин. Поздрави!
  • Харесах много!С поздрави, Стеф!
  • Това е потресаващо. Определено получих това, което иска всеки читател - вълнение.
  • Оооо, много оригинално, кой ще се сети да твори литература от една такава прозаична тема като зъбите, браво, много хубаво написано!
  • Тази сутрин само изненади! И тук не очаквах какво ще последва след това заглавие... Но напълно съм съгласна с Христо, всичко е добре, щом свършва добре. Поздрави, Стеф!
  • Поздравления! Много хубаво написано. Понеже съм претърпял какво ли не, накрая и се посмях. Както казват немците "Ende gut, alles gut"(Когато краят е хубав, всичко е хубаво) А при теб се случило два пъти.
Предложения
: ??:??