ЗЪБИТЕ МИ, БОЖЕ... МИЛИТЕ
Събужда ме чудовищно силна болка. Цялата ми лява страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите, не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на дивана. Още съм със затворени очи. Тук някъде на масичката пред мен е малкото ми огледалце. Пипам с ръце. Ето го. Бавно го повдигам към лицето си, сега само да успея да си отворя очите. Толкова силно тупти главата ми, че имам чувството, че ако си отворя очите, ще експлодира. Събирам последните си силички, вдишвам и ги отварям. О, Господи, ужас! Невероятен ужас! Цялата ми лява страна на лицето е толкова подута, толкова подута, толкова изкривена, че чак окото ми се е затворило и се е качило на челото ми, а левият край на устата ми е опрял носа. С другата си ръка започвам да трия половината си лице, вцепенена и разтреперена и зверски да дърпам надолу. Болката ми се усилва още толкова, главата ми дум ...