“ “ “
Обичам вятърът да вплита
в косите ми студена длан.
Обичам дъжд да пръска
в лицето ми от своите сълзи.
Обичам всичко,
което другите отричат –
затворени зад топлите стени.
Там някъде ще срещна
един забравен стих,
една изгубена монета,
една отхвърлена мечта.
Тогава тихо ще ги взема
от болката да ги спася.
© Елена Бързева Всички права запазени