“ “ “
“ “ “
Обичам вятърът да вплита
в косите ми студена длан.
Обичам дъжд да пръска
в лицето ми от своите сълзи.
Обичам всичко,
което другите отричат –
затворени зад топлите стени.
Там някъде ще срещна
един забравен стих,
една изгубена монета,
една отхвърлена мечта.
Тогава тихо ще ги взема
от болката да ги спася.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Бързева Todos los derechos reservados
