“ “ “
Обичам вятърът да вплита
в косите ми студена длан.
Обичам дъжд да пръска
в лицето ми от своите сълзи.
Обичам всичко,
което другите отричат –
затворени зад топлите стени.
Там някъде ще срещна
един забравен стих,
една изгубена монета,
една отхвърлена мечта.
Тогава тихо ще ги взема
от болката да ги спася.
© Елена Бързева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
