6.02.2007 г., 10:59

* * *

834 0 4

Понякога е трудно да повярваш, 

че в мрака има светлина. 

Понякога е трудно да се взираш - 

от сълзите са слепи твоите очи! 

Ръце протягаш и оставяш си сърцето 

да води пътя ти напред! 

Безумно е дори да си помислиш,

 че тъй ще стигнеш надалеч!

 

 Но стъпките ти криволичат, 

понесли свойта самота - 

пренасят те през  болката и неуспеха, 

пречистена те връщат на света!  

Да, трудно е да се повярва - 

но в мрака грее светлина - 

незрима, тъжна, необятна, 

достъпна само за щастливци, 

закътали я в своите души! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...