6.02.2007 г., 10:59

* * *

839 0 4

Понякога е трудно да повярваш, 

че в мрака има светлина. 

Понякога е трудно да се взираш - 

от сълзите са слепи твоите очи! 

Ръце протягаш и оставяш си сърцето 

да води пътя ти напред! 

Безумно е дори да си помислиш,

 че тъй ще стигнеш надалеч!

 

 Но стъпките ти криволичат, 

понесли свойта самота - 

пренасят те през  болката и неуспеха, 

пречистена те връщат на света!  

Да, трудно е да се повярва - 

но в мрака грее светлина - 

незрима, тъжна, необятна, 

достъпна само за щастливци, 

закътали я в своите души! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...