* * *
Понякога е трудно да повярваш,
че в мрака има светлина.
Понякога е трудно да се взираш -
от сълзите са слепи твоите очи!
Ръце протягаш и оставяш си сърцето
да води пътя ти напред!
Безумно е дори да си помислиш,
че тъй ще стигнеш надалеч!
Но стъпките ти криволичат,
понесли свойта самота -
пренасят те през болката и неуспеха,
пречистена те връщат на света!
Да, трудно е да се повярва -
но в мрака грее светлина -
незрима, тъжна, необятна,
достъпна само за щастливци,
закътали я в своите души!
© Елена Бързева All rights reserved.
