6 feb 2007, 10:59

* * *

  Poesía
840 0 4

Понякога е трудно да повярваш, 

че в мрака има светлина. 

Понякога е трудно да се взираш - 

от сълзите са слепи твоите очи! 

Ръце протягаш и оставяш си сърцето 

да води пътя ти напред! 

Безумно е дори да си помислиш,

 че тъй ще стигнеш надалеч!

 

 Но стъпките ти криволичат, 

понесли свойта самота - 

пренасят те през  болката и неуспеха, 

пречистена те връщат на света!  

Да, трудно е да се повярва - 

но в мрака грее светлина - 

незрима, тъжна, необятна, 

достъпна само за щастливци, 

закътали я в своите души! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...