* * *
Да помастурбираме с ножица в ръка,
да кълцаме, да режем, разпръсквайки греха.
Да се спрем, умираме, плачейки в нощта
и плътта раздираме, смучем си кръвта.
Да кълвем не спираме, играем си с това,
да умират слабите във нашите крака,
да се гърчат, ближейки, шмъркайки пръстта,
а ние да се радваме, че ги боли така.
Да шизофренираме, сгърчени в калта,
да стопим последната капка доброта,
да еякулираме вовеки милостта
и с вик да възкачим безкрайна тъмнина.
да кълцаме, да режем, разпръсквайки греха.
Да се спрем, умираме, плачейки в нощта
и плътта раздираме, смучем си кръвта.
Да кълвем не спираме, играем си с това,
да умират слабите във нашите крака,
да се гърчат, ближейки, шмъркайки пръстта,
а ние да се радваме, че ги боли така.
Да шизофренираме, сгърчени в калта,
да стопим последната капка доброта,
да еякулираме вовеки милостта
и с вик да възкачим безкрайна тъмнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кольо Всички права запазени
