Feb 26, 2007, 5:24 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 2
Да помастурбираме с ножица в ръка,
да кълцаме, да режем, разпръсквайки греха.
Да се спрем, умираме, плачейки в нощта
и плътта раздираме, смучем си  кръвта.
Да кълвем не спираме, играем си с това,
да умират слабите във нашите крака,
да се гърчат, ближейки, шмъркайки пръстта,
а ние да се радваме, че ги боли така.
Да шизофренираме, сгърчени в калта,
да стопим последната капка доброта,
да еякулираме вовеки милостта
и с вик да възкачим безкрайна тъмнина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...