26 февр. 2007 г., 17:24

* * *

1.2K 0 2
Да помастурбираме с ножица в ръка,
да кълцаме, да режем, разпръсквайки греха.
Да се спрем, умираме, плачейки в нощта
и плътта раздираме, смучем си  кръвта.
Да кълвем не спираме, играем си с това,
да умират слабите във нашите крака,
да се гърчат, ближейки, шмъркайки пръстта,
а ние да се радваме, че ги боли така.
Да шизофренираме, сгърчени в калта,
да стопим последната капка доброта,
да еякулираме вовеки милостта
и с вик да възкачим безкрайна тъмнина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...