geowid (Георги Видинов)
601 2650
11.01.2006 г., 20:17 ч.

........ 

  Поезия
770 0 8

Красиво е жилото на смъртта,
някак странно, сладостно боли,
сълзите, напиращи в гръдта,
като сняг ги все топи...

© Георги Видинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Боли, позната ми е тази болка и на мен,Георги! Харесах стиха ти!
  • Преди година изживях нещо такова...бих казала , че не може да се сравни с твоето, Георги...Но не съзнавах нищо друго освен, че чувах толкова ясно сърцето си и болката ме заля, и удави. Не исках да си поема дъх!!!
    Бях забравила (исками се да бях) какво е.
    Ти ми припомни, което говори, че си намерил точните думи и си ги слял както се слива отровата с кръвта...Моите възхищение и поклин за теб !

    пс: прекрасна е възможността читателя да може да изкаже почитанията си пред автора!
  • Същото преживях и аз,когато преди 7 години майка ми си замина в ръцете ми...Не пролях нито една сълза...Шок!
  • Това стихотворение сьм написал при една от срещите ми сьс смъртта-когато баща ми почина.Мъката беше толкова силна, че даже сълзите ми
    не можеха да текат-бях в шок,но съзнаващ...Ако шокът не е пьлен,
    сьлзите могат да текат..Когато се докосне дъното всичко спира-време,
    мисли,света наоколо.В този момент ако си в пьлно съзнание,разбираш
    кой си и какво са животьт и смьртта-двете имена на едно и също нещо...
  • Елмо,понякога не се трогвам нито от оценките, нито от коментара..
  • Не се трогвай от оценките...по-важен е коментара...
    Разбрах и харесах първите три стиха но четвъртия не го разбрах
  • виждам оценка (3) но тя е за харесване,а не за разбиране...сигурен
    сьм.
Предложения
: ??:??