25.03.2006 г., 21:36

* * *

878 0 1

Загубих пътя...

Загубих и теб...

Загубих сърцето си...

Загубих всичко освен любовта си към теб...

      Сега живея в(ъв) една лъжа.

      Но какъв живот е това?

      Живот обгърнат в болка и самота...

      сълзи,които съм безсилна да спра...

      Тръгваш си,а мракът те поглъща,

      а аз оставам самичка в нощта,

      раздялата жестока силно ме прегръща,

      а сърцето ми разбито те моли “Върни ми любовта".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моничка Захарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добър стих, Моничка. Пиши какво мислиш и как се чувстваш, искреността прави стиха хубав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...