* * *

Poetry

877 0 1

Загубих пътя...

Загубих и теб...

Загубих сърцето си...

Загубих всичко освен любовта си към теб...

Сега живея в(ъв) една лъжа.

Но какъв живот е това?

Живот обгърнат в болка и самота...

сълзи,които съм безсилна да спра...

Тръгваш си,а мракът те поглъща,

а аз оставам самичка в нощта,

раздялата жестока силно ме прегръща,

а сърцето ми разбито те моли “Върни ми любовта".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dimi (Дими Фильова)

Добър стих, Моничка. Пиши какво мислиш и как се чувстваш, искреността прави стиха хубав!

2006-03-27T07:19:03+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0