* * *

Poetry

882 0 1

Загубих пътя...

Загубих и теб...

Загубих сърцето си...

Загубих всичко освен любовта си към теб...

Сега живея в(ъв) една лъжа.

Но какъв живот е това?

Живот обгърнат в болка и самота...

сълзи,които съм безсилна да спра...

Тръгваш си,а мракът те поглъща,

а аз оставам самичка в нощта,

раздялата жестока силно ме прегръща,

а сърцето ми разбито те моли “Върни ми любовта".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dimi (Дими Фильова)

Добър стих, Моничка. Пиши какво мислиш и как се чувстваш, искреността прави стиха хубав!

2006-03-27T07:19:03+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0