* * *

Poesía

884 0 1

Загубих пътя...

Загубих и теб...

Загубих сърцето си...

Загубих всичко освен любовта си към теб...

Сега живея в(ъв) една лъжа.

Но какъв живот е това?

Живот обгърнат в болка и самота...

сълзи,които съм безсилна да спра...

Тръгваш си,а мракът те поглъща,

а аз оставам самичка в нощта,

раздялата жестока силно ме прегръща,

а сърцето ми разбито те моли “Върни ми любовта".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dimi (Дими Фильова)

Добър стих, Моничка. Пиши какво мислиш и как се чувстваш, искреността прави стиха хубав!

2006-03-27T07:19:03+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0