21.02.2006 г., 17:23 ч.
* * *
Тичах цял живот по чуждите поляни.
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.
В чуждите легла преспивах без задръжки.
И не просех чувства ,нито топлина.
Спомени напразни в ума не връщах
и не чаках никого и бях сама.
Но какво не ми достигна с теб не зная.
Непознатото в душата , как да го наричам?!
Но разбирам , чак сега , накрая ,
че не ми достигна малко , за да те обичам!
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.
В чуждите легла преспивах без задръжки.
И не просех чувства ,нито топлина.
Спомени напразни в ума не връщах
и не чаках никого и бях сама.
Но какво не ми достигна с теб не зная.
Непознатото в душата , как да го наричам?!
Но разбирам , чак сега , накрая ,
че не ми достигна малко , за да те обичам!
© Елена Елена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотно стихо!
Върха е! -
Радвам се, че имам честта да съм първата, която оставя коментар под това толкова стоиностно произведение. Много ми хареса, много истинско, реално и до болка познато! Поздравления и 6 от мен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за станеш ти за мене всичко.
Да ти бъда смел и верен рицар,
да ми бъдеш мила и обична!